Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
Странната вечеря притъпи стомашните киселини, но възвърна жаждата. Отидох отново при свещите — миризмата на разтопения восък сега още повече ми напомняше за черква. Обърнах се към олтара и потърсих някоя бутилка шампанско. Счупих гърлото на бутилката о металния ръб на пулта и оставих пяната да потече по пода. Топлото шампанско е отвратително питие, дори да си жаден. Ако имах кладенец, щях да го пусна вътре да се изстуди, но кладенец е останал само един, а и той е оттатък, в библиотеката — този кладенец на времето вече няма да охлади никого, не си струва да надникваш в него; отсега нататък и той започва да тинясва.
Втората бутилка отворих само затова, защото пропилях много от първата. Едната дама от южните морета слезе от стената, поканих я на една чашка. Прие. Огромните й, бадемовидни гърди се разляха по бара, в погледа й проблесна пламъкът на запалените клади под претърпелите корабокрушение капитанчета на корвети. „Искаш ли да се любим?“ — попита и ме гушна между гърдите си, както принцесата на великаните Гъливер. „Кой ти е каталожният номер?“ — запитах я, а тя се разкиска: „Не съм включена в десетичната система!“
„Да пием за това — казах и посегнах към шампанското. — Имам нужда от теб.“
„Ела за мен на сал от балсово дърво“ — дишаше тежко тя и устните й бяха червени, като коралови рифове, изкарани на техниколор. Умирах за нея, но никак не успявах да я прегърна през талията, защото барът отново се бе оказал между нас. Вече само три свещи горяха в поставките си, останалите бяха свършили.
„Как си останала жива?“ — учудих се.
„Нямах нищо отгоре си“ — отвърна и разлюля гърдите си. Уцели бутилката с „Наполеон“, тя падна на земята и се счупи на парчета. Ароматът на силния алкохол започна да се надига от пода и когато стигна до коленете ми, краката ми се разтрепериха. Добре би било да си легна, мина ми през ума. Ако конякът достигне свещите, пак ще стане тъмно…
„Хвърлих котва — посочих към счупената бутилка. — Салът се люшка в пристанището. Имаш ли легло?“
„Ние с момичетата спим на рогозки“ — посочи към стената, където останалите едрогърди момичета вече бяха съблекли капитанчето на корветата. От казаните се носеха ароматите на източни подправки. Ако тръгна към нея — помислих си, — и мен ще изядат. Но ароматът на коняка вече беше стигнал до кръста ми, не ми оставаше много време за колебание. „Сега вече е все едно“ — и заобиколих бара.
Когато стигнах там, намерих само изстиналото й място. Огледах се разтревожено. „Ах, пак сам.“ След това се появи. Махаше ми от стената приканващо. В скута й бяха седнали моряци и крещяха.
Вече гореше само една свещ на масата пред оркестъра. Затътрих се дотам, взех я, вдигнах я високо над главата си. Тръгнах към момичетата. Около мен с трясък падаха столовете.
В подножието на стената се простираше широко, плюшено канапе. Коленичих на него, за да прегърна момичетата около огъня, но пружините поддадоха и аз загубих равновесие. Проснах се на канапето, свещта излетя от ръката ми надалеч и изгасна като падаща звезда.
Канапето беше ниско и парите на коняка достигаха челото ми. Повече не си спомням.
11
Събудих се с туптящо слепоочие, с разбунен стомах. Лежах по гръб. В проникващите през процепите на плюшената завеса ивици светлина танцуваха прашинки. В заведението цареше безредие, носеше се воня на ракия, примесена със студен мирис на свещи.
Надигнах се, въпреки че се чувствувах ужасно. Хвърлих бегъл поглед на нарисуваните по тапицерията на стените, замислени като екзотични, но вече доста поизвехтели женски фигури, след това се заех да открия някоя бутилка бира — лекарство срещу махмурлук. Даже намерих, и то, в съответствие със заведението, от най-скъпата. Веднага обърнах една, после бавно, замислено изпих още една. Когато свърши, стомахът ми се бе успокоил и спазъмът във вените на слепоочието ме беше отпуснал. Скъпата бира обаче същевременно означава и по-високо алкохолно съдържание: в главата ми нахлу леко опиянение. Стана ми приятно и с подобряването на настроението околната среда започна да ме притеснява. Вече нищо не ме задържаше тук.
Вън бушуваше слънчевата светлина и аз застанах премигващ под вдигнатите крака на танцьорките, затворени във витрината. Сега накъде?
Би трябвало да се върна в библиотеката за събраните книги и да ги натоваря на колата… Прекосих площада и без каквито и да било трудности, за броени минути си свърших работата… Вече можех да тръгвам. В другия край на площада плискаше фонтан. Водата, която с хладна прозрачност кристално чиста се лееше от гърлото на каменните хидри в мраморния басейн, сигурно идваше от някакъв извор или намиращ се нависоко резервоар. Каналите се бяха запушили и водата преливаше през стените на басейна. Площадът беше наклонен и тя се вливаше в една странична улица. Там изчезваше под вратата на някаква дрогерия, по-нататъшният й път и съдба можеше само да се предполагат. Редкият подарък на фонтана събуди у мен непреодолимо желание да измия от външната половина на тялото си онази мръсотия от изминалия ден и нощ, която можеше да бъде измита. Беше топло, слънчевата светлина ме галеше, вятърът сякаш се беше изтощил… Хвърлих от себе си дрехите и нагазих в басейна.