Позитронният човек

— Само се опитвах да получа това, което според мен ми принадлежи по право.

Смит-Робъртсън трепна от думата право, сякаш получи плесница.

— Твърде необичайно е да слушам как робот ми говори, че нещо му принадлежало по право.

— Роботът е необичаен, мистър Смит-Робъртсън — намеси се Пол.

— Изключителен — кисело отбеляза Смит-Робъртсън. — Да. Направо изключителен.

Ендрю каза:

— Сър, преди малко повече от век Мъруин Мански, тогавашният главен специалист по роботика на тази фирма, ми каза, че математическите решения в проектирането на позитронните схеми са само приблизителни поради сложността на проблемите. Следователно границите на моите възможности не са напълно предсказуеми.

— Както сам казахте, било е преди повече от век — вметна Смит-Робъртсън. И след мигновено колебание добави: — Сър. Днес положението е съвсем друго. Произвеждаме роботите си с голяма прецизност и много точно ги обучаваме за предстоящите им задължения. Отстранихме от схемите им всякакъв елемент на непредсказуемост.

— Да — потвърди Пол. — Забелязах го. Един от резултатите е, че роботът в приемната ми трябва да бъде, напътстван и при най-малкото отклонение от обичайното. Не бих казал, че това е стъпка напред към съвършенството.

— Според мен много по-малко би ви харесало, ако роботът в приемната ви започне да импровизира.

— Да импровизира ли? Искам само да мисли. Да мисли достатъчно, за да се справя с простите си задължения. Роботите се създават, с цел да бъдат интелигентни, нали? Струва ми се, че сте се върнали към твърде ограничено разбиране за интелигентността им.

Смит-Робъртсън се размърда и го изгледа сърдито, но не отговори. Ендрю каза:

— Сър, нима имате предвид, че вече не произвеждате гъвкави и адаптивни роботи, като… да речем като мен?

— Да. Толкова отдавна демонтирахме линията за генерализирани схеми, че не съм в състояние да ви кажа кога точно е било. Може би по времето на доктор Мански. Значи доста преди да се родя, а както виждате, не съм никак млад.

— Аз също — каза Ендрю. — Проучванията, които направих във връзка с моята книга — мисля, знаете, че написах книга за роботите и роботиката — показват, че в момента съм най-старият робот в работоспособно състояние.

— Правилно — потвърди Смит-Робъртсън. — И най-старият, съществувал някога. Всъщност и най-старият, който ще съществува. Вече нито един робот не е полезен след двадесет и петата си година. Изтече ли срокът, притежателите им имат правото да ги заменят с нови. А при роботите под наем е задължително и ние автоматично осигуряваме подмяната.

— След двадесет и петата си година не е полезен нито един робот от сега произвежданите серии — вежливо уточни Пол. — Но Ендрю е робот от съвсем друг вид.

— Вярно е — съгласи се Смит-Робъртсън. — Твърде добре съзнавам разликата.

Ендрю се придържаше упорито към предварително възприетата линия за поведение при срещата: