Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Няма нищо общо с технологията. Експерименталната линия за андроиди всъщност беше голям успех, именно от технологична гледна точка. Външността им поразително наподобяваше човешка и същевременно притежаваха разностранните възможности и издръжливостта на роботи. Използвахме изкуствена кожа от карбонови нишки и силиконови сухожилия, на практика никъде в тях нямаше метал… разбира се, мозъкът си беше платинено-иридиев, но въпреки това бяха почти толкова устойчиви, колкото и металните роботи. По-точно, бяха по-устойчиви, ако се отчита разликата в теглото.
— И въпреки всичко не ги пуснахте на пазара? — провокира го Пол.
— Да. Изработихме десетина експериментални модела, направихме някои пазарни проучвания и решихме да не продължаваме с тази линия.
— Защо?
— Първо — започна Смит-Робъртсън, — андроидите щяха да бъдат значително по-скъпи от стандартните метални роботи. Толкова скъпи, че щяхме да ги продаваме само като предмети на лукса. При толкова ограничен потенциал на пазара щяхме да си възстановим разходите за производствената линия след много години и то чрез амортизационните отчисления. Но това се оказа само малка част от нашите трудности. Истинският проблем беше очакваната отрицателна реакция на потребителите. Разбирате ли, андроидите прекалено много наподобяваха хората. Биха събудили отново древните страхове за изместване на хората, същите неприятности, каквито имахме преди двеста години. Не виждахме смисъл да се занимаваме отново с налудничави безсмислици, още повече, че линията предварително бе обречена да носи само загуби.
— Но корпорацията поддържа възможностите си за производство на андроиди, нали? — попита Ендрю.
Смит-Робъртсън сви рамене.
— Да, предполагам, че ако намерим някакъв смисъл, можем да ги правим.
— Обаче сте предпочели да не ги правите — забеляза Пол. — Имате технологията, просто не искате да я приложите. Различно е от това, което ни заявихте преди — че е невъзможно да произведете тяло на андроид за Ендрю.
— Да, технически е възможно. Но напълно срещу нашата политика в отношенията ни с обществеността.
— Защо? Доколкото знам, не съществува закон срещу производството на андроиди.
— Независимо от това — не отстъпваше Смит-Робъртсън, — ние не произвеждаме андроиди и не възнамеряваме да го правим. Следователно не сме в състояние да осигурим на Ендрю Мартин тяло на андроид. И според мен с този разговор няма да стигнем доникъде. Ако ме извините… — Той се надигна от стола си.
— Момент, моля — небрежно настоя Пол, но под лековатия тон се усещаше сила. Той се прокашля. Смит-Робъртсън се отпусна обратно с още по-недоволно изражение от преди. Пол продължи: — Мистър Смит-Робъртсън, Ендрю е свободен робот. Той се намира под защита на законите, отнасящи се до правата на роботите. Разбира се, и вие го знаете.
— Прекалено добре.
— Той, като свободен робот, свободно избира да носи дрехи. Но недостатъчно разумни човешки същества често го тормозят, въпреки наличието на закон, който би трябвало да го предпазва от подобни унижения. Както разбирате, трудно е да бъдат преследвани съдебно неопределени оскърбления, още повече, че онези, чийто дълг е да избират между вина и невинност, не се впечатляват.
— Не се учудвам — нетърпеливо реагира Смит-Робъртсън. — „Ю Ес Роботс“ от самото начало знаеше, че ще стане така. За съжаление юридическата фирма на баща ви не го предвиди.
— Баща ми почина — напомни Пол. — Но сега виждам, че тук имаме работа с явно оскърбление и ясен мотив, затова сме готови да предприемем съответните действия.
— За какво говорите?
— Моят клиент Ендрю Мартин — а той е клиент на фирмата от много години — е свободен робот, съгласно решението на Световния съд. Това означава, че Ендрю сам си е собственик и следователно по закон притежава всички права, които има всеки друг собственик на робот. Едно от тези права е да получава замяна. Както вие сам посочихте преди малко в нашия разговор, притежателят на всеки робот има право да поиска от корпорацията „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл Мен“ да замени робота му, щом остарее. Всъщност корпорацията настоятелно предлага такава замяна, а в случаите с роботи под наем задължително ги връща тук. Правилно ли изложих политиката ви?
— Ами… да.
— Добре. — Усмихнатият Пол се владееше напълно. — Позитронният мозък на моя клиент е собственик на тялото на същия този клиент. А това тяло несъмнено е на повече от двайсет и пет години. Според собствените ви критерии тялото е остаряло и моят клиент има право да получи замяна.
— Но… — пак проточи Смит-Робътсън и се изчерви. Слабото, твърде костеливо лице заприлича на маска.