Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
— Значи ти вярваш в естествените храни, Сок? — попитах аз, докато прекосявахме улицата.
— Не е въпрос на вярване, а на правене. Едно нещо ще ти кажа: аз ям само това, което е здравословно, и ям само толкова, колкото ми е нужно. За да оцениш онова, което ти наричаш естествени храни, трябва да изостриш инстинктите си, трябва да станеш природен човек.
— Звучи ми доста аскетично. Ти не си ли хапваш понякога поне по един малък сладолед?
— Диетата ми отначало може да ти се стори спартанска, Дан, в сравнение с твоите глезотии, които наричаш „умереност“, но начинът, по който се храня аз, всъщност е изпълнен с наслада, защото съм развил способността да се наслаждавам на най-простите храни. И с теб ще стане така.
Почукахме на вратата и Джоузеф отвори.
— Заповядайте, заповядайте — покани ни ентусиазирано той, сякаш ни посрещаше в собствения си дом. Всъщност това наистина изглеждаше като дом. Дебели килими покриваха пода на малкото предверие. Вътре в салона имаше тежки, полирани, грубо издялани маси, а меките столове с прави облегалки приличаха на антики. По всички стени висяха гоблени, освен на една, която беше почти изцяло закрита от огромен аквариум с многоцветни риби. Утринната светлина се лееше през остъкления таван. Седнахме точно под него, в топлите лъчи на слънцето, от време на време засенчвано от минаващите облаци.
Джоузеф се приближи, понесъл над главата си две чинии. Поднесе ни ги с изкусен замах, първо на Сократ, после на мен.
— Ах, колко вкусно изглежда! — възкликна Сократ и затъкна салфетка на врата си. Сведох поглед. В бялата чиния пред мен имаше един нарязан морков и малко маруля. Зяпнах от смайване.
От изражението ми Сократ едва не падна от стола си от смях, а Джоузеф трябваше да се подпре на масата.
— А-а — казах аз и въздъхнах от облекчение. — Значи е майтап, а?
Без думичка да каже, Джоузеф отнесе чиниите и се върна с Две красиви дървени паници. Във всяка имаше по едно съвършено оформено, миниатюрно копие на планина. Самата планина беше хармонично съчетание от оранжев пъпеш и жълт пъпеш от сорта „медена роса“. Малки парченца орехи и бадеми, всяко издялано поотделно, представляваха кафяви морени.
Скалистите зъбери бяха направени от ябълки и тънки резенчета сирене. Дърветата бяха направени от множество стръкчета магданоз, всяко подрязано в съвършена форма, като дръвче бонзай. Снежна покривка от кисело мляко покриваше върха. В подножието бяха разпръснати нарязани наполовина гроздови зърна и кръг от пресни ягоди. Седях и гледах вторачено.
— Джоузеф, толкова е красиво! Не мога да изям такова нещо, искам да го снимам.
Забелязах, че Сократ вече беше започнал да яде, както винаги бавно и на съвсем малки хапки. Аз се нахвърлих лакомо на планината и почти привършвах, когато Сократ внезапно започна да се тъпче като свиня. Осъзнах, че имитира мен.
Постарах се съвестно да взимам малки хапки и между тях да дишам дълбоко, както правеше той, но това ми се струваше потискащо бавно.
— Насладата, която ти получаваш от храненето, Дан, се свежда до вкуса на храната и усещането за напълнен корем. Трябва да се научиш да се наслаждаваш на целия процес — предшестващия глад, внимателното приготовление, красивото подреждане на масата, дъвченето, дишането, мириса, вкуса, преглъщането и усещането за лекота и енергия след яденето. Накрая можеш да се насладиш на пълното и леко освобождаване от храната след смилането й. Когато отделяш внимание на всеки от тези елементи, ще започнеш да оценяваш простите ястия и няма да ти е нужна толкова много храна.
— Иронията в сегашните ти хранителни навици е, че докато се притесняваш да не пропуснеш едно ядене, ти не осъзнаваш напълно това, което в момента ядеш.
— Никога не съм се притеснявал да не пропусна ядене — възразих аз.
— Радвам се да го чуя. В такъв случай няма да ти е чак толкова трудно следващата седмица. Това ядене ти е последното за следващите седем дни.
По-нататък Сок ми описа пречистващата диета, която щях да започна веднага. Разреден плодов сок или чист билков чай щеше да бъде единствената ми храна.
— Но, Сократ, аз имам нужда от протеини и желязо, за да заздравее кракът ми, нужна ми е енергия за гимнастиката — напразно. Сократ можеше да бъде и много неразумен човек.
Помогнахме на Джоузеф в някои дреболии, поговорихме си още малко, после му благодарихме и си тръгнахме. Вече бях гладен. Докато се връщахме към университския град, Сократ обобщи реда, който трябваше да следвам, докато тялото ми си възвърне природните инстинкти.
— След година-две няма да имаш нужда от правила. Засега обаче оставяш настрана всички храни, които съдържат рафинирана захар и брашно, месо и яйца, както и всякакви наркотици като кафе, алкохол, тютюн или каквато и да било друга безполезна храна. Ще ядеш само пресни, непреработени, нерафинирани храни, без химически добавки. По начало гледай закуската ти да се състои от пресни плодове, може би с малко извара или кисело мляко. Обядът ти, основното ядене, трябва да бъде от сурова салата, печен или задушен картоф, може малко сирене, пълнозърнест хляб или варено жито. Вечерята трябва да е сурова салата и от време на време леко задушени зеленчуци. Добавяй към всяко ядене сурови, неосолени ядки и семена.