Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
Дърк стана и се затътри към прозореца — вероятно не толкова заради мършавата гледка, която последният предлагаше: стар склад, върху който един алтернативен смешник изливаше надълго и нашироко слабата ракия на обещанията складът да се превърне в луксозни апартаменти, колкото заради това, че не предлагаше гледка към постепенно изчезващото последно парче пица.
— Точно така — рече Дърк. — Браво на тебе!
— Но какво общо има всичко това с тази… тази детективска агенция?
— Ох, това ли? Е, някакви учени веднъж провеждали въпросния експеримент, но щом отворили кутията, котката не била нито жива, нито мъртва, а всъщност изобщо я нямало там. Та ме извикаха да разследвам случая. Успях да стигна до извода, че не се е случило нищо кой знае колко драматично. На котката просто й писнало постоянно да я затварят в кутия и чат-пат да я обгазяват и се възползвала от първата възможност да офейка през прозореца. За мене беше само въпрос на миг да сложа една чинийка с мляко до прозореца и да викна с подмамващ глас „Бърнис!“ — котката се казваше Бърнис, нали разбираш…
— Виж сега, чакай малко… — намеси се Ричард.
— … и котката веднага се намери. Съвсем проста работа, но явно в някои определени кръгове случаят бе направил доста силно впечатление, скоро той беше последван от други, както винаги става, и най-накрая всичко това доведе до кулминацията, тоест до преуспяващата кариера, която виждаш пред себе си в момента.
— Чакай, чакай — настоя Ричард и плесна по масата.
— Да? — Дърк невинно вдигна вежди.
— За какво точно говориш, Дърк?
— Имаш някакви проблеми с това, което казвам ли?
— Ами не знам дори откъде да започна! — протестира Ричард. — Добре, добре. Казваш, че някакви хора провеждали този експеримент. Глупост на глупостите. „Котката на Шрьодингер“ не е истински експеримент! Това е просто илюстрация, аргумент в спор. Не е нещо, което би могло да се осъществи в действителност.
Дърк се беше втренчил в него с напрегнато внимание.
— О, така ли? — каза той най-накрая. — И защо така?
— Няма нищо, което би могъл да провериш! Смисълът на цялата идея е да мислиш какво става, преди да осъществиш наблюдението! Не можеш да знаеш какво става вътре в кутията, без да си погледнал, а в мига, в който го направиш, пакетът от вълни се разрушава и вероятностите се разрешават. Можеш само да се провалиш! Няма абсолютно никакъв смисъл!
— Разбира се, дотук си абсолютно прав — отвърна Дърк и се върна на стола си. Измъкна една цигара от пакета, потупа я два-три пъти по бюрото, наведе се над него и насочи филтъра към Ричард. — Но я си помисли — продължи той. — Да речем, че включиш в експеримента и екстрасенс. Някой, който притежава ясновидски способности. Някой, който може да определи какво е здравословното състояние на котката, без да отваря кутията. Някой, който може би е свързан по тайнствен начин с котките. Ами тогава? Може ли това да ни даде допълнително прозрение по проблема на квантовата физика?
— Това ли са искали да направят?
— Това и направиха.
— Дърк, това са пълни глупости!
Дърк вдигна предизвикателно вежди.
— Добре, де, добре, де — вдигна ръце Ричард. — Нека просто го проследим. Дори и да приема — а аз не приемам дори за секунда! — че включването на ясновидство си има някакви основания, това не променя фундаменталната неосъществимост на експеримента. Както казах, всичко в случая се гради върху онова, което става в кутията, преди да осъществиш наблюдението. Няма значение как ще го наблюдаваш — дали ще погледнеш вътре в кутията с просто око или… е, добре, де, чрез съзнанието си, щом настояваш. Ако съществува такова нещо като ясновидство, това е просто друг начин да се погледне вътре в кутията, а ако не стане, тогава… това просто няма нищо общо с въпроса.
— Разбира се, това би могло да зависи от мнението ти за ясновидството…