Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
— Жалко за човека, нали? — подметна му продавачът.
— К’во? О… ъ-ъ… мда — отвърна Ричард.
Често си мислеше същото, но откритието, че чувствата му срещат такъв широк отклик, наистина го изненада. Взе и един „Гардиън“, плати и си тръгна.
Когато се върна в агенцията, Дърк продължаваше да говори по телефона. Беше качил крака на масата и се виждаше, че се разпуска, докато води преговорите.
— Да, разходите бяха… ъ-ъ… изразходвани на Бахамските острови, госпожо Соскинд, то си им е в природата на разходите. Оттам идва и името им — разходи. — Той пое подадените му цигари, май се разочарова, като забеляза, че пакетите са само два, но благодари на Ричард за услугата с кратко повдигане на вежди и му посочи креслото.
От горния етаж се разнесе шум от караница. Половината беше на френски.
— Разбира се, ще ви обясня още веднъж защо това пътуване до Бахамите беше жизнено належащо — рече Дърк с успокоителен тон. — Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие. Както знаете, госпожо Соскинд, аз вярвам във вътрешната взаимосвързаностна всичко. Нещо повече, установих и триангулирах векторите на взаимосвързаността на всичко и ги проследих до един плаж в Бермуда, ето защо в процеса на разследването ми е необходимо от време на време да го посещавам. Бих искал да не беше така, тъй като за жалост съм алергичен и към слънцето, и към пунша с ром, но всеки от нас си носи своя кръст, не е ли така, госпожо Соскинд?
От телефона сякаш бликна порой от бръщолевения.
— Натъжавате ме, госпожо Соскинд. Ще ми се да ми даваше сърце да ви кажа, че смятам скептицизма ви за поощряващ и ободрителен, но не мога. За нищо на света. Изтощен съм, госпожо Соскинд, изтощен съм. Според мене, щом погледнете сметката, ще разберете на какво се дължи това. Я да видим.
Той вдигна от бюрото тънко индигово копие.
— Установяване и триангулиране на векторите на взаимосвързаността на всичко — сто и петдесет лири — това го уредихме. Проследяване на същите до плажа на Бахамите, такса за път и квартира — някакви си хиляда и петстотин лири. Квартирата беше, разбира се, печално скромна. А, да, ето че стигнахме. Продължаване на борбата — лице в лице с изтощителния скептицизъм на клиента; за питиета — триста двадесет и седем и петдесет. Ако не бях направил подобни разходи, драга ми госпожо Соскинд, и случаят нямаше постоянно да търпи развитие. Неверието в моите методи само затруднява работата ми още повече, госпожо Соскинд, ето защо за жалост тя поскъпва.
С всеки миг шумът от караницата на горния етаж ставаше все по-наежен. Френският глас май беше стигнал до ръба на истерията.
— Госпожо Соскинд, аз разбирам — продължи Дърк, — че стойността на издирването донякъде е прехвърлила първоначалната оценка, но съм сигурен, че и вие на свой ред разбирате, че една работа, изискваща цели седем години, явно е по-трудна от онази, която би могла да се претупа за един следобед; ето защо за нея се плаща повече. Налага се постоянно да преразглеждам мнението си за сложността на задачата в светлината на това, колко сложна се е оказала до този момент.
Бръщолевенето по телефона стана още по-неистово.
— Драга ми госпожо Соскинд… мога ли да ви наричам просто Джойс? Много добре тогава. Драга ми госпожо Соскинд, позволете ми да кажа следното: не се безпокойте за тази сметка, нека тя да не ви причинява тревоги и неудобства. Недейте, умолявам ви, да позволявате на тази сметка да се превръща за вас в източник на нерви. Просто стиснете зъби и я платете.
Той смъкна краката си от масата, наведе се над бюрото и неумолимо склони слушалката към вилката.
— Както винаги, беше изключително голямо удоволствие за мене да разговарям с вас, госпожо Соскинд. Довиждане засега.
Най-накрая той затвори телефона, вдигна го отново и за момента го запрати в кошчето за боклук.
— Драги ми Ричард Макдъф — той измъкна голяма плоска кутия изпод бюрото си и я бутна към госта си, — пицата ти.
Ричард го изгледа шашардисано.
— Ъ-ъ… не, благодаря — отвърна той. — Закусвал съм. Моля те, изяж я ти.
Дърк сви рамене.
— Казах им, че ще се отбиеш и ще уредиш сметката преди събота — осведоми го той. — Между другото, добре дошъл в моя офис.
Махна небрежно с ръка към опърпаната обстановка.
— Светлината работи — посочи той прозореца. — Гравитацията работи. — Той пусна един молив на пода. — С всичко друго трябва да рискуваме.
Ричард прочисти гърло.
— Какво е това?
— Кое какво е?
— Това! — възкликна Ричард. — Всичкото! Излиза, че ти ръководиш Холистична детективска агенция, а аз дори не знам какво представлява това!
— Предлагам услуга, уникална в света — отвърна Дърк. — Терминът „холистична“ отразява убеждението ми, че онова, с което се занимаваме ние тук, е фундаменталната взаимосвързаност на…