Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
Няколко мига по-късно изведоха от камиона един кон и го пуснаха в нивата. Монахът примигна. Електрическите му вериги затрептяха и се пренапрегнаха от почуда. Да, най-накрая се беше появило нещо, в което той можеше да повярва, беше станало истинско чудо, най-накрая безрезервната му, макар и доста безразборна преданост бе възнаградена.
Конят вървеше с търпелива, кротка крачка. Отдавна беше свикнал да си стои там, където го натирят, но този път нямаше нищо против. Тази нива тук, помисли си той, беше доста приятна. Тук имаше трева. Имаше плет, през който можеше да си гледа. Имаше достатъчно пространство да се поразтърчи насам-натам по-късно, ако усетеше зор. Човеците потеглиха и го оставиха да се оправя сам, от което той беше съвсем доволен. Пошля се малко, а после, просто ей тъй на, му щукна и спря да се шляе. Можеше да прави каквото си иска.
Ех, че кеф!
Ех, че огромен кеф!
Ех, че не беше свикнал на такъв кеф!
Конят бавно огледа цялата нива и реши да си направи план, как да прекара един приятен ден без никакви напрежения. Малко по-късно можеше да си попрепуска малко — реши той. Може би към три часа. После щеше да си полегне на източния синор — там тревата беше по-гъста. Изглеждаше подходящо място за вечеря.
Обяда пък можеше да си го хапне на южния кър, през който ромолеше малко поточе. Обяд край поточе, за Бога. Пълно блаженство.
Освен това много му харесваше идеята да преживее половин час, като се разкарва ту наляво, ту надясно без никаква очевидна причина. Не знаеше как да си прекара по-добре времето между два и три часа: като си маха опашката насам-натам или като си мисли за разни работи.
Разбира се, можеше да прави и двете едновременно, ако си поиска, и малко по-късно да се поразтъпче. Освен това тъкмо беше забелязал един хубав плет, през който можеше да гледа, и така можеше спокойно да си прекара един-два часа преди обяд.
Хубаво.
Страхотен план.
А най-хубавото на този план му беше, че след като го бе направил, конят веднага можеше напълно и безвъзвратно да го зареже.
И така, той застана небрежно под единственото дърво сред полето.
От клоните върху гърба му тупна Електрическият монах. Викът, който нададе, подозрително приличаше на „Джеронимо!“.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА…
Дърк Джентли отново изреждаше накратко очебийните факти, докато светът на Ричард Макдъф бавно, тихомълком се рушеше и потъваше в тъмното мразовито море, за чието съществуване той и не подозираше — чакаше го само на сантиметри под подметките му. Щом Дърк млъкна за втори път, в стаята се възцари тишина. Ричард беше вперил в него неподвижен взор.
— Откъде си го чул? — попита най-накрая той.
— По радиото. — Дърк леко сви рамене. — Поне най-важното. По новините всеки път го разправят надълго и нашироко. Подробностите ли? Е, поразпитах дискретно този-онзи тук-там. Имам един-двама познати в кеймбриджката полиция — как така и защо така, сигурно се сещаш.
— Не знам дори дали да ти вярвам! — отрони Ричард. — Мога ли да ти използвам телефона?
Дърк учтиво извади телефонната слушалка от кошчето за боклук и му я подаде. Ричард набра номера на Сюзън.
Отсреща вдигнаха слушалката почти веднага.
— Ало? — обади се уплашен глас.
— Сюзън, обажда се Ри…
— Ричард! Къде си?! За Бога, къде си?! Добре ли си?!
— Не й казвай къде си — намеси се Дърк.
— Сюзън, какво става?
— Ти не…
— Някой ми каза, че Гордън нещо е пострадал, но…
— Пострадал? Той е мъртъв, Ричард, бил е убит…
— Затвори — намеси се Дърк.
— Сюзън, чуй ме. Аз…
— Затвори! — повтори Дърк, наведе се напред и натисна вилката. — Полицията вероятно ще проследи откъде се обаждаш — обясни той. Взе му слушалката и отново я пусна в кошчето за боклук.
— Но аз трябва да отида в полицията! — Възкликна Ричард.
— Да ходиш в полицията?!
— А какво друго да направя? Трябва да отида в полицията и да им кажа, че не съм аз.
— Да им кажеш, че не си ти?! — облещи се невярващо Дърк. — Е, в такъв случаи очаквам, че това сигурно ще оправи работата. Жалко, че доктор Крипън12 не се е сетил за това. Щеше да му спести маса неприятности.
— Да, но той е бил виновен!
— Да, така излиза. А в момента излиза, че ти си виновен.
— Но аз не съм го направил, за Бога!
— Говориш на човек, който е лежал в затвора заради нещо, което не е направил, спомняш ли си? Казах ти, че съвпаденията са нещо странно и опасно. Повярвай ми, много по-добре е да си намериш желязно доказателство, че си невинен, отколкото да крееш в някоя килия и да се надяваш на полицията да го намери — а тя и без това те смята за виновен.
12
Американският лекар Холи Крипън убива жестоко съпругата си, нашумяла актриса, през 1910 г. в Лондон заради нейния отказ да му даде развод. — Б.р.