Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
— Ах, госпожо Блътхол, колко ми е драго да ви чуя пак — тъкмо казваше той. — Толкова се разстроих, като разбрах, че госпожица Тидълс е починала. Отчайваща новина наистина. И все пак, и все пак… Трябва ли да позволяваме на черното отчаяние да закрива пред погледа ни прекрасното сияние, сред което оттук нататък вечно ще живее блаженото ви писе? Не, мисля аз. Ослушайте се! Дори сега я чувам да мяука! Тя ви вика, госпожо Блътхол. Казва, че е доволна, че е спокойна. Казва, че ще е още по-спокойна, ако платите някоя и друга сметка. Нещичко да ви подшушва това, а, госпожо Блътхол? Та като заговорихме за сметки, се сетих, че аз самият ви изпратих една преди има-няма три месеца. Чудя се дали пък точно тя не тревожи вечния й покой.
Дърк приветства Ричард с небрежно кимване, а после му махна с ръка да му подаде смачкания пакет френски цигари, който му беше само на две-три ръце разстояние.
— Значи, неделя вечер, госпожо Блътхол, неделя вечер, осем и половина. Знаете адреса. Да, сигурен съм, че госпожица Тидълс ще се появи, както съм сигурен, че ще се появи и вашата чекова книжка. До неделя, госпожо Блътхол, до неделя.
Докато Дърк се отърве от госпожа Блътхол, вече беше зазвънял друг телефон. Той сграбчи слушалката, като в същото време палеше изпомачканата си цигара.
— А, госпожо Соскинд — заговори той, — моята най-стара и, бих могъл да твърдя, най-ценна клиентка. Добър ви ден, госпожо Соскинд, добър ви ден. Тъжно ми е да ви го казвам, но досега ни вест, ни кост от младия Родерик. Издирването обаче се провежда все по-интензивно и върви, уверен съм, към финалния си етап. Не се и съмнявам, че само след някакви си дни младият негодник ще се окаже завинаги в прегръдките ви и ще мяука нежно, и, да, сметката, чудех се дали сте я получили.
Смачканата цигара на Дърк комай излезе твърде смачкана, за да става за пушене. Той притисна слушалката с рамо към ухото си и забърника из пакета за друга, но пакетът беше празен.
Разтършува се по бюрото, напипа лист и огризка от молив, надраска нещо на листа и го подаде на Ричард.
— Да, госпожо Соскинд — увери той слушалката. — Цял съм нащрек.
На бележката пишеше: „Кажи на секретарката да тича за фасове.“
— Да — продължи Дърк в слушалката. — Но както се мъчех да ви обясня, госпожо Соскинд, вече седем години, откакто се познаваме, по този въпрос аз се придържам към гледната точка на квантовата механика. Според моята теория котката ви не се е загубила, а вълновата й форма е била разрушена временно и трябва да се възстанови. Шрьодингер. Планк. И така нататък.
„Нямаш секретарка“ — написа Ричард на бележката. Известно време Дърк стоя замислен, после написа отдолу: „Мамка му мръсна“, и отново бутна листчето към Ричард.
— Уверявам ви, госпожо Соскинд — продължи безгрижно той, — че деветнадесет години са, да го речем, една забележителна възраст, до която би могла да доживее една котка, и все пак можем ли да си позволим да повярваме, че тъкмо котарак като Родерик не би я доживял?
И можем ли сега, в неговата късна есен, да го оставим на произвола на съдбата? Със сигурност точно сега той най-силно се нуждае от подкрепата на нашето издирване, което продължава. Сега е времето да удвоим усилията си и с ваше позволение, госпожо Соскинд, тъкмо това и възнамерявам да направя. Представете си, госпожо Соскинд, как бихте го погледнали в очите, ако не сте направили нещо толкова просто за него?!
Ричард повъртя листчето между пръстите си, сви рамене, драсна отдолу „Аз ще отида“ и пак бутна бележката към Дърк.
Дърк му кимна признателно и написа: „Аз нямам възможност, много любезно от твоя страна.“ Ричард още прочел-непрочел, Дърк дръпна отново бележката и добави: „Вземи пари от секретарката.“
Ричард се загледа умислено в бележката, хвана молива и драсна чертичка срещу „Нямаш секретарка“. Бутна отново листчето през бюрото към Дърк, който просто му хвърли бегъл поглед и драсна чертичка срещу „Аз нямам възможност, много любезно от твоя страна“.
— Е, вероятно — продължи Дърк да разговаря с госпожа Соскинд — вие сама можете да обиколите които и да било райони, посочени в сметката. Само по-големите райони.
Ричард изскочи навън.
Докато тичаше надолу по стълбите, мина покрай един младок с дънково яке и къса щръкнала коса, втренчил нетърпеливо поглед нагоре.
— Бива ли, пич? — попита той.
— Страшна работа — измърмори Ричард. — Направо страшна.
Намери наблизо една будка и купи два пакета „Диск бльо“ за Дърк и новия брой на „Компютърен свят“ с Гордън Уей на корицата.