Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
Дори и сега, на дневна светлина, не беше сигурен как ще слезе долу. За миг се бе намерил в опасна близост с вярата, че може да лети, но се намеси една хитра програма за проверка на грешките и му нареди да не изтъпява така.
Но си беше проблем.
Какъвто и пламенен огън на вярата да го бе понесъл вдъхновено на крилете на надеждата нагоре през клонака на дървото във вълшебните часове на нощта, той не му беше оставил инструкции, как да слезе пак долу и, както вече твърде много от тези трескаво горящи нощни вери, и тази го беше изоставила, щом утрото настъпи.
И като говорим — или по-скоро си мислим — за трескаво горящи неща, недалеч оттук едно голямо нещо беше горяло много трескаво в ранните сутрешни часове.
Намираше се, мина му през ума, в същата посока, от която самият той беше дошъл, привлечен от дълбок духовен импулс към това твърде неудобно на височина, но иначе смущаващо обикновено дърво. Бе копнял да отиде и да се поклони на огъня, да се посвети завинаги на свещеното му сияние, но докато безнадеждно се бъхтеше в опит да намери път надолу през клонака, бяха пристигнали пожарните и бяха потушили божествените лъчи. Така поредната вяра изхвърча през комина.
Слънцето грееше вече от няколко часа и макар да си беше уплътнявал времето възможно най-старателно, като вярваше в облаци, във вейки, в някаква особена форма на летящ бръмбар, сега Монахът вярваше само в това, че му е писнало и, нещо повече, беше твърдо убеден, че огладнява.
Щеше му се предвидливо да се беше снабдил с някаква храна от жилището, което бе посетил нощес и в което бе занесъл свещения си товар, за да го погребе в свещения шкаф за метли. Но той бе напуснал дома, обзет от сляпа страст и убеден, че такива досадни подробности като храната нямат значение, че дървото ще му осигури храна.
Е, то беше я осигурило.
Беше му осигурило вейки.
Монасите не ядат вейки.
Всъщност като се сети, стана му малко неудобно от някои неща, в които беше вярвал снощи; сега някои от резултатите му се виждаха малко нещо смущаващи. Съвсем ясно го бяха инструктирали „да се изстреля“ и той се бе почувствал странно длъжен да се подчини, но вероятно беше сбъркал, като така прибързано хукна да изпълнява инструкция, дадена му на език, който беше научил само две минути преди това. Без съмнение реакцията на човека, по когото се бе изстрелял, му се виждаше малко пресилена.
В собствения му свят, когато хората биваха застрелвани по подобен начин, те се връщаха след седмица за следващата серия, но не му се чинеше и този да направи същото.
Вятър се втурна в клоните на дървото и то се залюля като замаяно. Той се смъкна малко по-надолу. Дотук беше сравнително добре, тъй като клоните все още бяха доста нагъсто. Непреодолимата пречка беше последният етап — той си беше чисто и просто едно падане, което би му причинило тежки вътрешни повреди и счупвания и след което вероятно би започнал да вярва в наистина много странни неща.
Изведнъж някакви гласове привлякоха вниманието му. Идваха от далечния край на нивата. До шосето беше спрял един камион. Известно време той го наблюдава внимателно, но не забеляза нищо достойно за вярване и се върна към самовглъбяването си.
Спомни си, че снощи бе получил странно функционално повикване — преди не му се беше случвало, но имаше чувството, че сигурно е същото, което беше чувал да наричат угризения. Доста се беше притеснил, като остави застреляния ей така да си лежи на земята, и след като първоначално се бе отдалечил, Монахът се върна да го погледне пак. Върху лицето на онзи беше изписано съвсем определено изражение — то явно предполагаше, че тук има нещо, което не се вмества в общата схема. Монахът се притесни — вероятно беше провалил вечерта на човека.
И все пак, рече си той след кратък размисъл, досега той беше вършил онова, което вярваше, че е редно — а това беше най-важното.
Следващото нещо, за което повярва, че е редно, беше, че след като така бе провалил вечерта на човека, трябваше поне да го прибере вкъщи. Претърси набързо джобовете му и откри адрес, някакви карти и ключове. Пътят беше труден, но вярата го крепеше.
През нивата неочаквано прелетя думата „баня“.
Той отново погледна към камиона в далечния й край. Там един мъж, облечен в тъмносиня униформа, обясняваше нещо на друг мъж, облечен в груби работни дрехи. Последният изглеждаше нещо недоволен. Вятърът донесе думите „докато открием собственика“ и „пълно куку, разбира се“. Човекът в работните дрехи явно приемаше положението, но му беше криво.