Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
Бившата стая на Мартин Грийн сякаш бе взета от стар криминален филм — продънено легло, скрин и лампа със скъсан абажур. Липсваше само примигващият неонов надпис ХОТЕЛ, докато героят пуши цигара и се чуди как е изпаднал дотук. Отворих почернелия от мръсотия прозорец, застанах там, където бе стоял Грийн, и огледах същия унил пейзаж. Защо си тук, запитах го аз. Ами ти защо си тук, отвърна той.
Прехвърлих багажа от куфара си в чекмеджетата и разпънах върху леглото карта на града. Очертах с кръгчета местата на телефонните кабини и записах датите на обажданията. На другия ден щях да ги обиколя набързо, за да видя дали няма да ми хрумне нещо. После щях да се върна и да започна да ровя. С този зачатък на план аз се изкъпах и легнах да спя. Но сънят не идваше. Още един страничен ефект. Може да имате проблеми със съня, бе казал лекарят. И тревожни усещания. И може да се чувствате малко потиснат, защото тушираме крайните състояния на възбуденост и униние. А либидото…
По тавана пълзяха отблясъци от фарове. Симфонията на градските шумове се разпадаше на стъпки, разговори и звуци от телевизори, проникващи през стените. Навън ритмичното дрънчене на коли, минаващи по стоманена плоча, отмерваше отминаването на времето. Нейде прокънтя вик: „Млъквайте.“
Гледах. И слушах.
И се чудех как съм изпаднал дотук.
На следващата сутрин отидох с метрото до първата телефонна кабина, използвана от Грийн около десет и половина във вторник по време на пътуването му до Ню Йорк. Тя беше на Бродуей, точно срещу парка пред кметството. Като видях колко много магазини и офиси има наоколо, неволно ми дожаля за Блеър и нейните хора. Ако Грийн бе имал работа там, можеше да е посетил което и да било от тия хиляди места.
Втората кабина беше само на седем пресечки северно от първата, на ъгъла на Лафайет и Уърт Стрийт, близо до Фоли Скуеър. Грийн бе идвал тук по обяд в сряда. Територията беше позната за десетки хиляди адвокати, защото в източния край на площада се издигаха щатският и федералният съд. И тук имаше безброй магазини и офиси, включително Градската здравна служба, но най-интригуващата възможност бе само на едно футболно поле разстояние в южна посока — сградата на Федеръл Плаза 26, където се намираше нюйоркската централа на ФБР. По време на работата си в прокуратурата я бях посещавал често. Сега обаче правех бърза обиколка, колкото да си оформя обща представа, и нямаше да размишлявам над подобни варианти.
Третият телефон, използван от Грийн, беше в Нюйоркската обществена библиотека, но четвъртият се намираше само на няколко пресечки югоизточно от мястото, където стоях в момента. Прекосих Фоли Скуеър и заобиколих зад Централното полицейско управление към ъгъла на Пърл Стрийт и Мадисън Стрийт. От южната страна имаше гимназия и сграда на телефонната компания. Известно време стоях и гледах минаващите полицаи и ученици, после тръгнах към метрото, за да продължа обиколката.
Едва в Нюйоркската обществена библиотека се появи първата надежда да открия следа. Грийн бе използвал една от многото кабини близо до входа откъм Четирийсет и втора улица. Минах по къс коридор и зърнах над вратата на една читалня надпис: ЕВРЕЙСКИ ОТДЕЛ. Двамата библиотекари ми обясниха, че тук се съхранява една от най-богатите сбирки с коментари за всички области от живота на евреите, както и много текстове на иврит и идиш. Показах им служебната си карта и снимка на Грийн; не го познаха, макар че и двамата бяха работили през деня, когато той бе посетил сградата. Цял час се ровихме из купища читателски карти и заявки, но не ми провървя.
Вече бях посетил кабината до „Уолдорф-Астория“, затова реших да се разтъпча пеш до „Ланкастър“ и да обмисля нещата в движение. Нито една от кабините не подсказваше какво е вършил Грийн в Ню Йорк. Както казваше Блеър, част от местата бяха до открити площи, което облекчаваше наблюдението. Други бяха наблизо до важни държавни служби — кметството, ФБР, съдилищата и полицията, — а покрай тях имаше и още хиляди други възможности. Библиотеката можеше да е крайна цел или само междинен пункт. Не се изненадвах, че обиколката не ми донесе някаква блестяща идея, но все пак се чувствах разочарован и малко безпомощен.
И тъй, резултатът от първия ден беше нулев. Докато стоях под душа, аз се замислих за втория ден. Трябваше ми хипотеза, теория, по която да работя, затова поведох мислен разговор със себе си. Защо отива Мартин Грийн в Ню Йорк? Казано най-общо — за да получи или да даде информация. Второто водеше към шпионския сценарий, но Мартин не беше нито шпионин, нито любовник на Констанс. Значи оставаше първият вариант, търсене на информация. Разследвал е, но какво? Мотивът се разкрива от действията. Не се знаеше какво е извършил преди пътуването, но после бе позвънил на Констанс, която излъга за темата на разговора.