Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
— Значи дойдохте — каза тя.
— Да. Просто исках да изразя съболезнованията си.
— Трябва да хапнете нещо. Ще ви направя сандвич.
— Благодаря, може би след мъничко. Онази жена ли е племенницата на Наоми?
— Фрида — каза Хелън. — Мога да ви запозная. — Тя ме дръпна за ръкава натам. — Фрида, този младеж искаше да ти се обади.
Фрида се вгледа в мен, опитвайки се да съобрази откъде се познаваме.
— Филип Баркли, Фрида — казах аз.
— О, разбира се. — Тя махна с ръка към отоманката. — Седнете, моля.
— Ако искате нещо, обадете се — каза Хелън.
— Много съжалявам за леля ви — казах аз на Фрида.
— Цял живот е помагала на хората.
— Добра жена беше — съгласих се аз.
Фрида въздъхна.
— Цял живот. Дошла в Америка по време на депресията без пукната пара, но работила упорито. И ето какво се случи.
— Откъде е дошла?
— От Унгария. Без пукната пара!
— Отдавна ли работеше в гилдията?
За момент ми се стори, че не е чула. Тя взе нова кърпичка от кутията на пода и си избърса носа. Накрая отговори:
— Само от няколко години. Работеше по мъничко. Пенсионерският живот не й хареса, затова се върна на работа. — Тя ме погледна и сви рамене. — Върна се към онова, което познаваше — да помага на хората. Но вече не беше както някога. Трябваше да се грижа за чековата й книжка, за сметките. Тя обаче упорито искаше да върши добро.
— Къде работеше, преди да се пенсионира?
— В Еврейското дружество за помощ на емигрантите. Повече от трийсет години!
— Това е чудесно.
— Да бяхте видели какво празненство й устроиха. Макс Орнщайн й връчи паметна плоча и прекрасен часовник. С гравиран надпис.
— Сигурно много се е гордяла.
— Те не можаха да го докопат — гневно добави Фрида.
— Кои те?
— Ония мръсни наркомани. Часовникът е у мен. Тя подари всичките си бижута на мен и Нанси още преди години. Ония мръсни наркомани не са намерили нищо, с което да си купуват отрова.
— Знае ли се кой го е извършил?
Фрида поклати глава.
— Никога няма да хванат тия мръсни наркомани. — Тя избърса очи и ме погледна. — Влизат в дома ти да крадат и ако не можеш да им дадеш каквото искат — тя се разплака, — почват да те бият с бухалка.
Друга жена бързо дотича и приклекна до Фрида.
— Скъпа, ела да полегнеш — каза тя.
— Добра идея — обадих се аз.
— Хапнете нещо — каза Фрида, докато жената я извеждаше.
Хелън се приближи с картонена чинийка.
— Вземете си малко датски сладкиш.
— Трябва да тръгвам, Хелън, но благодаря.
— Всички казват, че са били наркоманите — каза тя. — Онзи човек от снимката не приличаше на наркоман.
— Да, не е наркоман — потвърдих аз.
— Агент Търнър слуша.
— Обажда се Филип.
— Кажи ми, че си в Орегон.
— В Ню Йорк съм. Звъня от телефонна кабина.
— Аха…
— Мисля, че открих Наоми.
Мълчание.
— Това е името…
— Знам какво е.
Докато разказвах, тя слушаше без коментари. Когато свърших, отново настана мълчание.
— Имаш ли въпроси? — попитах аз.
— Защо ми разказваш всичко това?
— Защо ли?
— Какво очакваш да направя?
— Мислех, че ще искаш да продължиш разследването.
— О! Добре, но първо трябва да докладвам на министъра на правосъдието, тъй че дай да си представим как ще звучи. „Господин министър, трябват ми още хора за работа по случая Грийн. Изглежда, бившата му приятелка смята, че го е чула в един телефонен разговор да споменава името Наоми. Всъщност не е сигурна, но звучало като Наоми. А Филип Баркли — нали го помните, господин министър, — е, той май все още се занимава със случая, макар че напусна и смята да се заеме със собствен бизнес. Така или иначе, Баркли показал снимката на Грийн на група таксиметрови шофьори, посещаващи същата закусвалня, където е ходил Грийн, и ето ти изненада — срещу скромно заплащане един от тях предложил да го откара там, където уж бил откарал Грийн. Та този шофьор свалил Баркли пред една административна сграда в Манхатън и се оказало, че сред хилядите хора, работещи в тази сграда, също има жена на име Наоми и тя била убита по време на кражба с взлом в апартамента й в Бруклин. Още ли следите мисълта ми, господин министър? И тъй, при това положение изглежда най-добре да забравим самопризнанието на Грийн и факта, че обявихме случая за приключен, за да се захванем веднага с това изумително разкритие.“ Е, добре ли го изложих?
— Не е само името. Тя е работила за еврейска организация.
— Колко странно! И то в Ню Йорк!
— Спести ми сарказма.
— Чудесно. Някой от службата на Наоми разпозна ли снимката на Грийн?