Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
Обявяването на полета за Финикс наруши тишината.
— Да тръгвам, че ще изпусна самолета — каза Максорли. — Ех, как ми се ще да беше тука колата.
— Вече е у вас — каза Блеър. — С любезната помощ на ФБР.
Максорли се разсмя.
— Дано да са заредили резервоара.
— Знаеш ли, можеш да останеш тук. Работа колкото щеш.
Той се усмихна.
— Да ти кажа ли какво осъзнах? Накъдето и да погледнеш, има работа колкото щеш. Всичко зависи от настроението. За известно време го бях забравил, но мисля, че вече съм готов да използвам възможностите на Финикс. А тази година ще отида с колата до Големия каньон.
Блеър пристъпи напред, прегърна го силно и зарови лице във врата му.
— Не се сбогуваме, нали? — прошепна тя.
— Не, като застудее, ще ми идваш на гости да си разправяме полицейски истории.
Тя избърса една сълза от ревера на Максорли и му оправи вратовръзката.
— Да доведа ли някого?
— Хич недей. Искам те само за мен. — Той ме погледна и протегна ръка. После се ухили. — Не давам да ме прегръщаш. По мое време мъжете не се прегръщаха.
Исках само да го прегърна; нямах сили да проговоря.
Сграбчих го за ръката и я раздрусах, търсейки подходящите думи.
— Случаят приключи — изтърсих накрая. — Случаят приключи.
— С Божия намеса — добави Блеър.
Максорли ме погледна, после сложи ръка на бузата ми както правеше татко преди много години и изведнъж ми се стори, че всичко отново си е дошло на място.
— Не беше случай — каза тихо той и тръгна към входа на ръкава.
Ние също понечихме да си тръгнем, но Блеър спря и ме погледна с недоумение. Хукнах назад. Максорли вече беше стигнал до края на ръкава и се готвеше да прекрачи в самолета.
— Какво беше? — извиках аз.
Той се обърна, погледна ме отдалеч и в този миг ръкавът заприлича на мост към друго място и друга епоха. Към една яснота, която някак бяхме загубили.
После отговори:
— Беше мисия.