Ловци на кости

Леко движение в натежалия душен въздух, през смътната, цедяща се надолу светлина пробяга сянка. Карса посегна към меча си.

Някаква огромна длан се впи в гърба му, по един нокът се заби в раменете му, други два под ребрата му, единият, по-широк, се вряза и заора малко под лявата ключица. Пръстите се свиха и го повлякоха право нагоре, стълбата мина пред очите му като в мъгла. Мечът беше затиснат на гърба му. Карса посегна с две ръце и те се вкопчиха около люспеста китка, по-дебела от ръката му над лакътя.

Изхвърча нагоре през дупката в купола, дърпането и късането в мускулите му подсказаха, че звярът се катери нагоре по стената на ямата, ловък като бок’арал. Нещо тежко и люспесто се хлъзна през ръцете му.

И после се озова горе, под ярката слънчева светлина.

Звярът го запокити през каменния двор. Карса падна тежко и се плъзна по плочите.

Изплю кръв, изправи се, залитна и се подпря на нажежения от слънцето камък.

До ямата срещу него стоеше влечуго-чудовище: двукрако, с дълги провиснали ръце, ноктите им дращеха в каменната настилка. Беше опашато — с къса дебела опашка. Широките, издадени напред челюсти бяха пълни с редове остри, дълги като ножове зъби, издутите бузи над тях и костния челен ръб предпазваха двете хлътнали дълбоко очи, които лъщяха като влажни камъни на речен бряг. Назъбено било прорязваше на две плоския издължен череп, бледожълт над мътнозелената козина. Звярът се издигаше половин ръст над тоблакая.

Неподвижно като статуя, чудовището го изгледа с влажните си очи. От ноктите на лявата му ръка капеше кръв.

Карса си пое дълбоко дъх, измъкна меча и го захвърли настрана.

Главата на съществото се завъртя, странно килване на една страна, след което то връхлетя с изпънато напред туловище.

А Карса се хвърли право срещу него.

Озова се зад огромните, дращещи във въздуха нокти и под щракащите челюсти. Заби право нагоре с глава и тя изпращя в долната кост на челюстта; после бързо се сниши и плъзна дясната си ръка между краката, изви я около десния. Заблъска с рамо в търбуха, докато дланите му се вкопчваха здраво отзад в бедрото. Напъна се — от гърдите му се изтръгна рев — и надигна съществото от земята, докато то не взе да залита на един крак.

Ноктестите ръце го заблъскаха по гърба, задраха в паника през мечата кожа и в плътта му.

Карса подпря десния си крак зад левия на звяра и натисна здраво в същата посока.

Съществото се строполи и той чу как изпращяха кости.

Късата опашка зашиба из въздуха и го улучи в гърдите. Въздухът изригна от четирите дроба на Карса и той отново изхвърча във въздуха, преди да рухне върху каменната настилка. Охлузи си кожата от рамото и бедрото върху коравия камък, докато се хлъзгаше бясно четири-пет крачки…

Към брега на ямата. И надолу! Падна на ръба на каменния купол, натроши го още, пльосна по лице в смрадта в гробницата, падащи камъни запляскаха в тинята около него.

Надигна се, изплю воняща слуз, закашля задавено и изпълзя до едната страна на гробницата, по-далече от отвора в тавана.