Ловци на кости
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #6
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-792-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ловци на кости». Краткое содержание книги:
— Ще живее ли? — попита обнадеждено Телораст, докато се присламчваше.
— Не я пипай.
— Може да се събуди, без да помни какво й каза.
— Все едно — отвърна Апсалар, докато прибираше ножа в канията. — Господарят й все едно ще разбере каквото му трябва.
— Магьосник. А, пътуват през лабиринтите значи. Рисковано. Този Карполан Демесанд трябва да е могъщ маг. Опасен враг си спечели.
— Съмнявам се, че ще ни преследва, Телораст. Оставих съдружниците му живи, а и му осигурих информация.
— А табличките? — попита Кърдъл.
Апсалар се обърна.
— Какви таблички?
— Ония. Скритите под пода.
— Покажи ми.
Сянката се люшна към голия труп на Мебра.
— Тук. Под него. Скривалище, под каменната плоча. Суха глина. Безкрайни списъци, може би не значат нищо.
Апсалар обърна тялото. Лесно откърти каменната плоча и се удиви на нехайството на търсачите. Но пък може би Мебра беше искал да умре точно тук. Лежеше точно над скривалището. Отдолу имаше грубо изкопана яма, пълна с глинени плочки. В единия ъгъл лежеше торба от зебло, пълна с мека глина и половин дузина костени писци, стегнати с връв.
Стана и взе фенера. Капакът му се беше затворил при удара в стената, но пламъкът вътре продължаваше да гори. Тя дръпна горния пръстен, за да открехне капаците, върна се при тайния склад, извади най-горните десетина таблички, седна на пода и започна да чете.
На Великия съвет на култа на Рашан се явиха Бритхок от Г’данисбан, Септун Анабин от Омари, Срадал Пурту от Ю’Гатан и Торахавал Делат от Карашимеш. Глупци и шарлатани до един, макар че трябва да кажем, Срадал е опасен глупак. Торахавал е кучка, нищо няма от хумора на братовчед й, нито от убийствения му нрав. Залага само на това и на нищо друго, но от нея ще излезе добро парче, Върховна жрица с изкусителен чар, тъй че поклонниците ще се стичат на рояци. За Септун и Бритхок, вторият е най-близкият ми съперник, здраво се обляга на родословието си от онзи безумец Бидитал, но вече знам добре къде е слабостта му и скоро по нещастно стечение ще бъде елиминиран от последния вот. Септун е поклонник и за него няма нищо повече какво да се каже.
Двама от тези поклонници на култа бяха в списъка й за жертви. Апсалар запомни и другите имена, в случай че се появи възможност.
Втората, третата и четвъртата таблички съдържаха списък с контакти, установени през последната седмица, с бележки и наблюдения, от които ставаше ясно, че Мебра доста енергично беше заплитал мрежата си на изнуда между рояка си от жертви с размътени мозъци. Търговци, войници, жадни за любов съпруги, крадци и улични главорези.
Петата плочка се оказа интересна.
Срибин, моят най-доверен посредник, го потвърди. Обявеният извън закона грал Таралак Вийд е бил в Ерлитан миналия месец. Лице, което наистина вдъхва страх, най-тайната кама на Безименните. Това само подсилва подозрението ми, че са направили нещо, пуснали са на воля някакъв древен, ужасен демон. Точно както каза странникът хундрил, тъй че не е било лъжа, онази ужасна приказка за гробната могила и излетелия дракон. Започнал е лов. И все пак кой е дивечът? И каква е ролята на Таралак Вийд във всичко това? О, дори само името, изписано тук на меката глина, изпълва костите ми с лед. Дессимбелакис да прокълне Безименните дано. Никога не играят честно.
— Колко още ще се занимаваш с това? — попита сърдито Кърдъл.
Без да обръща внимание на призрака, Апсалар продължи да рови из табличките, търсеше името на Таралак Вийд. Призраците се рееха около нея, сумтяха от време на време над двете изпаднали в несвяст парду, току се измъкваха навън и се връщаха, мърмореха на някакъв незнаен език.
В ямата имаше тридесет и три таблички и когато вдигна последната, забеляза на дъното нещо странно. Приближи фенера. Натрошени парчета засъхнала глина. Фрагменти, изписани с почерка на Мебра.
— Той ги унищожава — промълви Апсалар. — Периодично. — Огледа последната табличка в ръката си. Беше много по-прашна от другите, писмото — по-изтъркано и полузаличено. — Но тази я е запазил. — Отново беше списък. Само че този път имената й бяха познати. Апсалар зачете на глас: — Дюйкър най-сетне е освободил Хеборик Леката ръка. План, провален от въстанието, и Хеборик е изгубен. Колтейн е в поход със своите бежанци, но между малазанците има усойници. Калам Мекхар е пратен при Ша’ик, Червените мечове го следват. Калам ще връчи Книгата в ръцете на Ша’ик. Червените мечове ще убият кучката. Напълно съм доволен. — Следващите няколко реда бяха издраскани в глината, след като се беше втвърдила, буквите изглеждаха криви и изписани набързо. — Хеборик е с Ша’ик. Знаят го като „Призрачните ръце“ и в тези ръце е силата, която ще ни унищожи всички. Целия този свят. И никой не може да го спре.