Ловци на кости
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #6
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-792-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ловци на кости». Краткое содержание книги:
— О, да, ти избираш, прескъпа господарке…
— Пак се слагаш!
— Не се слагам!
— Кърдъл — изсъска Апсалар. — Вземи я.
— Знаех си, че ще избереш нея!
— Търпение, Телораст. Нощта още не е свършила.
Жената парду пред нея примига, облещила очи.
— На кого говориш? Що за език е това? Кой е там… нищо не ви…
— Фенерът ти угасна. Все едно. Кажи ми за вашия господар.
— Богове подземни, боли…
Апсалар отново изви изкълчената ръка.
Жената изпищя и рухна с подкосени крака, в несвяст.
Апсалар я остави да се хлъзне по стената, до седешком. После отвори манерката и плисна вода в лицето й.
Очите на жената се отвориха, съзнанието й се върна, с него — и ужасът.
— Не искам да чувам какво боли и колко — изсъска Апсалар. — Искам да чуя за търговеца. За работодателя ви. Е, ще пробваме ли отново?
Другата парду — вече седеше до входа — изсумтя, после се закашля и изплю кървава слюнка.
— А! — извика Кърдъл. — По-добре е! Ох, всичко боли, ох, ръката!
— Млъкни — заповяда й Апсалар и отново прикова вниманието си в жената пред себе си. — Не съм от търпеливите.
— Търговска гилдия Тригали — изстена жената.
Апсалар бавно се отпусна и седна. Съвсем неочакван отговор.
— Кърдъл, излез веднага от това тяло.
— Какво?!
— Веднага!
— Ами добре, тя бездруго не струва. Ах, пак съм на свобода! Няма болка… така е по-добре! Бях глупачка…
Телораст се изсмя.
— И продължаваш да си, Кърдъл. Можех да ти го кажа, знаеш ли. Тя не ставаше за теб.
— Стига приказки — сряза ги Апсалар.
Трябваше да помисли за това. Центърът на действията на Търговска гилдия Тригали беше Даруджистан. Доста време беше минало, откакто бяха посетили този сектор от селението на Сянка с муниции за Фидлър, стига да бяха същият керван. А тя подозираше, че са. Като доставчици на стока и сведения вече изглеждаше безспорно, че до Седемте града ги беше довеждала повече от една мисия. От друга страна, тук в града едва ли правеха нещо повече, освен да се посъвземат след убийствените маршрути през лабиринтите, а търговецът маг бе наредил на охранниците си да му донасят всякаква по-необичайна информация. Все пак трябваше да се увери.
— Търговец от Тригали… Мъж е, нали? Какво го е довело в Ерлитан?
Отокът вече беше затворил дясното око на парду.
— Да, мъж е.
— Името му?
— Карполан Демесанд.
Като чу името, Апсалар леко кимна.
— Ние, ъъъ, извършвахме доставка… охранниците, нали притежаваме дялове…
— Знам как действа Търговска гилдия Тригали. Доставка, казваш.
— Доставка. За Колтейн. За Кучешката верига.
— Това беше доста отдавна.
— Да. Съжалявам, много боли. Боли, като говоря.
— Ще боли повече, ако мълчиш.
Лицето на парду се изкриви в гримаса и едва след миг Апсалар осъзна, че това е усмивка.
— Не се съмнявам в теб, Танцьорке на Сянка. Да, има още. Алтарски камъни.
— Какво?
— Дялани камъни, за едно свещено езеро…
— Тук, в Ерлитан?
Жената поклати глава, потръпна и отвърна:
— Не. В Ю’Гатан.
— Натам ли сте тръгнали, или се връщате?
— Връщаме се. Пътуванията навън са през лабиринти. Ние… такова… почиваме…
— Значи интересът на Карполан Демесанд към Танцьорка на Сянка е само мимоходом?
— Той обича да знае… всичко. Информацията ни купува предимства. Никой не обича да има ариергард по Друсането.
— Друсането?
— През лабиринтите. Ужасно е.
„Предполагам.“
— Кажи на господаря си, че на тази Танцьорка на Сянка не й харесва вниманието му.
Жената парду кимна.
Апсалар се изправи.
— С теб приключих.
Жената се присви до стената и вдигна лявата си ръка пред лицето.
Убийцата я изгледа отгоре, зачудена какво толкова я е уплашило.
— Вече разбираме езика — каза Телораст. — Тя си мисли, че ще я убиеш, а ти ще го направиш, нали?
— Не. Би трябвало да е ясно, след като трябва да занесе съобщение на господаря си.
— Тя не мисли ясно — отвърна Кърдъл. — Пък и какъв по-добър начин да си пратиш съобщението от този с два трупа?
Апсалар въздъхна и отново заговори на жената парду:
— Какво ви доведе тук? При Мебра?
Жената отвърна, приглушено зад вдигнатата си ръка:
— Купуване на информация… но той е мъртъв.
— Каква информация?
— Всякаква. Всичката. Това-онова. Всичко, което продава. Но ти уби Мебра…
— Не бях аз. В знак на мир между мен и господаря ви ще ти кажа следното. Убиец на Безименните уби Мебра. Не е имало изтезания. Просто убийство. Безименните не са търсили информация.
Здравото око на охранничката парду, над вдигнатата ръка, се вторачи в нея.
— Безименните? Седемте Свети да ни опазят дано!
— Така. — Апсалар извади ножа си. — Сега ми трябва малко време. — Натресе дръжката в слепоочието й, видя как окото се завъртя и я изчака, докато се свлече.