Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Часовникът върху полицата на камината удари четири. Точно така. „След половин час трябва да се видя със Сър Уилям. Швейцарците могат да правят хронометри по-добре от нас. Къде, по дяволите, е Накама? Избягал ли е? Трябваше да се е върнал преди часове. Какво, по дяволите, ще иска Сър Уилям? Много се надявам да не е чул за тайната ми. Надявам се, че ще иска само да направя копия на пощата. Да му се не види, защо пиша най-красиво в Легацията, нали съм преводач, а не чиновник? По дяволите… по дяволите… по дяволите!“
Тайърър се изправи уморено, подреди листата си и взе да мие ръцете си в мивката, като търкаше мастилото от пръстите си. Някой почука.
— Влез.
Зад Хирага се виждаше сержант в ален мундир и един войник, и двамата с насочени пушки, и двамата ядосани. Хирага бе контузен, разчорлен, потъмнял от гняв и почти гол, без шапка, без тюрбан, кимоното му на селянин висеше на парцали. Сержантът го блъсна напред със заредената пушка и отдаде чест.
— Хванахме го да се катери по оградата, сър. Сума време ни отне да укротим този дявол. Той притежава документ, подписан от вас. Истински ли е?
— Да, истински е. — Ужасен, Тайърър се приближи. — Той е гост тук, сержант, гост на Сър Уилям и на мен, учител е по японски.
— Учител ли? — рече мрачно сержантът. — Ами кажете на негодника, че учителите не се катерят по оградите, не се опитват да бягат, нямат прическа на самурай, не плашат хората и не се бият, като че ли от това зависи животът им. Един от хората ми е със счупена ръка, друг — с разбит нос. Хванем ли го следващия път, няма да сме толкова любезни. — Двамата войници излязоха.
Тайърър затвори вратата, втурна се до бюфета и се върна с чаша вода.
— Ето.
Хирага поклати глава, задушаваше се от гняв.
— Моля. Искаш ли саке или бира?
— Да.
— Моля… ами, седни и ми кажи какво се случи.
Хирага го заля с обяснения на японски.
— Гомен насай. Ингериш додзо.
— Съжалявам, на английски, моля.
С усилие и все още кипящ от гняв, Хирага премина на английски и с дълги паузи между думите обясни:
— Много охрана на порта и мост. Мина през блатото, през вода, над ограда. Тези войници ме видя. Спрях, поклоних, посегнах за документ, те мен хвърлили на земя. Борих, ама не много. — После учителят му го заля с нов жлъчен поток на японски и с клетви за отмъщение.
Когато пристъпът премина, Тайърър рече:
— Съжалявам, но грешката е твоя. — Отстъпи назад неволно, защото Хирага се извъртя към него. — Стига! — ядоса се англичанинът. — Войникът е бил прав. Самураите плашат хората! Сър Уилям ти каза да внимаваш, аз също, помолих те да бъдеш предпазлив.
— Аз бил учтив, само направил, правилно! — изрече ядосан Хирага. — Невъзпитани маймуни ме нападнал, аз търсил документа, беше трудно да го намеря. Маймуни, ще ги убия!
Сърцето на Тайърър биеше и му се гадеше от страх.
— Слушай, трябва да решим това заедно, бързо. Когато Сър Уилям чуе за случилото се, може да те изхвърли от Колонията! Ти и аз трябва да решим проблема, разбираш ли!
— Айяе. Какво е „реша“, моля?
Тайърър бе благодарен да чуе поне любезното „моля“ и сдържа уплахата си. „Този човек очевидно е също толкова опасен, сприхав и луда глава като всички самураи в Япония. Слава Богу, че не е въоръжен.“
— „Реши“ означава да стигнем до разбирателство. Ние, ти и аз, трябва да решим как да живееш тук безопасно. Разбираш ли?
— Хай. Со десу ка! Уакаримасу. Тайра-сан, аз, ние решим проблем. — Хирага овладя гнева си. — Моля, какво предлага? Документ не добър за войник. Мъже, които ме види, мрази. Как решим това?
— Първо… първо има стар хубав английски обичай. Когато трябва да решим сериозен проблем, пием чай.
Хирага го изгледа озадачен. Тайърър позвъни и поръча чай на Чен, главния прислужник, той пък изгледа Хирага с подозрение, зад гърба си криеше грозен сатър.
Докато чакаха, Тайърър седна на стола си и със сериозен израз загледа през прозореца; отчаяно желаеше другият да му разкаже за Фуджико, но беше твърде възпитан, за да попита направо. „По дяволите тоя тип — мислеше си той, — трябва сам да си предложи услугите да ми разкаже всичко, знае, че се тревожа — защо ме кара да чакам. Ще го науча на английските нрави, да не избухва за щяло и нещяло, войниците са съвсем прави. Ще го направя джентълмен. Но как? При това и тоя Джейми, дето е дяволски умен.“
След обяда Тайърър бе отишъл в кабинета на Макфей, видя се принуден да пийне малко бренди и след минути, без да се усети, му разказа всичко.