Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Ето — Анжелик му подаде листа.
Той го загледа, слънчевата светлина просветна върху пръстена му с печат, който носеше винаги. Буквите не се свързваха по никакъв начин.
— Съжалявам, не означават нищо, дори не изглеждат китайски — китайски или японски, писането е едно и също. — Внезапно обърна листа и зяпна. — Токайдо — ето какво означават! — Анжелик пребледня. — Ти просто си ги прекопирала наопаки. Токайдо обяснява всичко! Искал е да знаеш, искал е цялата Колония да научи и така щеше да стане, ако беше казала на някого какво се е случило. Но защо?
С треперещи пръсти тя докосна слепоочията си.
— Аз… аз не зная. Може би… Не. Той… той сигурно е мъртъв вече. Г-н Струан го простреля, сигурно е мъртъв.
Разтревоженият Андре се поколеба, претегляше дали да й разкрие за операцията.
— Тъй като си споделихме много съкровени неща и е ясно, че можеш да пазиш тайна, съжалявам, но ще трябва да ти открия още една подробност. — Французинът й разказа за Хоуг и за операцията. — Не е грешка на Хоуг, не е имало начин да знае. По ирония на съдбата и двамата лекари съветваха да не ти казваме, да ти спестим тревогите.
— Заради Бабкот и неговия опиат стигнах дотук — измърмори Анжелик, гласът й го накара да изтръпне. — Мъжът оживял ли е?
— Не знаем. Хоуг смята, че не е имал много шансове. Защо тоя дявол е искал неговото зло да стане известно на всички, Анжелик?
— Има ли други тайни около тоя кошмар, за които ти знаеш, а аз не?
— Не. Наистина, защо е искал всички да научат? Някакво перчене ли?
Тя мълча дълго, като гледаше написаното на листа. Бе неподвижна, само гърдите й се повдигаха, докато постепенно дишането й се успокои. Тогава, без да каже дума, Анжелик излезе. Вратата се затвори тихо.
Андре поклати глава в почуда и отново се вторачи в буквите.
В малката постройка, свързвана с Британската легация, която делеше с Бабкот, Тайърър се упражняваше да пише с Накама; под това име му се бе представил Хирага.
— Моля те, кажи думите за: днес, утре, вдругиден, следващата седмица, следващата година, дните на седмицата и месеците.
— Да, Тайра-сан. — Хирага внимателно произнесе една японска дума, загледа как Тайърър я написа фонетично с английски букви. После Хирага начерта йероглифите и отново загледа как Тайърър ги преписа. — Ти добър ученик. Винаги използва същия ред за щрихите, лесно е, тогава няма ги забравиш.
— Да, започвам да разбирам. Благодаря ти, много ми помагаш. — Тайърър отговори мило, беше му приятно да пише, чете и учи — и да преподава в замяна; забелязваше, че Накама е високоинтелигентен и възприема бързо. Поработиха по списъка още малко и като реши, че е доволен от постигнатото, рече: — Добре. Благодаря ти. Сега, моля те, иди до Райко-сан и потвърди моята среща за утре.
— „Потвърди“, моля?
— Да се увериш. Да се увериш, че срещата ми е сигурна.
— Аха, разбирам. — Хирага потърка брадичката си, почерняла от наболата му брада. — Аз отивам да потвърди.
— Ще се върна следобед. Моля те, бъди тук, тогава ще можем да се поупражним в говора и ти ще ми разкажеш повече за Япония. Как да го кажа на японски? — Хирага изрече думите. Тайърър ги записа фонетично в тетрадката си за упражнения, вече претъпкана с думи и фрази, повтори ги няколко пъти, докато остана доволен от произношението си. Готвеше се да го освободи, но внезапно попита: — Какво е „ронин“?
Хирага се замисли за момент, после обясни колкото можеше по-просто. Но и дума не обели за шиши.
— Значи ти си ронин, извън закона?
— Хай.
Тайърър му благодари някак замислен и го пусна да излезе. Сподави прозявката си. Снощи бе спал лошо, разстроен от неочаквания отказ на Райко.
„По дяволите Райко, по дяволите Фуджико — помисли си той, сложи си цилиндъра; готвеше се да се спусне по Хай стрийт до клуба да хапне. — По дяволите ученето на японски и по дяволите всичко — главата ме боли и никога, никога, никога няма да науча този ужасно сложен език.“
— Не ставай смешен — рече си после на глас. — Разбира се, че ще го научиш, имаш Накама и Андре, двама много добри учители, довечера ще вечеряш хубаво, ще изпиеш бутилка шампанско с някой веселяк и после ще си легнеш. И не проклинай Фуджико, скоро ще спиш с нея отново. О, Боже, надявам се!
Денят беше приятен и заливът — претъпкан с кораби. Търговците се събираха в клуба.
— О, здравей, Андре! Хубаво е, че те виждам, ще обядваш ли днес заедно с мен?