Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.
— Съмнявам се, пък и най-важното е да си нямаме други неприятности тук. А да не говорим какво може да забърка тоя тип, току-виж, станал пепелянка в нашето гнездо. Утре ще му заповядам да си иде.
— Но, сър, той вече ми даде много ценна информация. — Тайърър задържа внезапната си умора и избъбри: — Каза ми например, че шогунът е момче, едва на шестнайсет, че е само марионетка в ръцете на Бакуфу, истинската власт принадлежи на техния Император — той използва титлата Микадо няколко пъти, — който живее в Киото.
— Всемогъщи Боже — избухна Сър Уилям, — истина ли е това?
Беше на върха на езика на Тайърър да му каже, че японецът говори английски, но успя да се спре.
— Не зная още, сър, нямах време да го разпитам, както трябва, трябва да му вадиш думите с ченгел, но, да, смятам, че ми каза истината.
Сър Уилям го загледа, възбуден от обърканата информация.
— И какво друго ти каза?
— Едва започнах и това ми отнема време, както сам ще прецените. — Вълнението на Тайърър нарасна. — Разказа ми за ронините. Думата означава „вълна“, сър, те се наричат ронини, защото са свободни като вълните. Всички са самураи, но са извън закона по различни причини. Повечето от тях, като Накама, са противници на Бакуфу, защото вярват, че са узурпирали властта от Мидако извинете, Микадо, както казах.
— Почакай малко, по-бавно, по-бавно, Тайърър. Има много време. Най-напред какво точно е ронин? Тайърър му обясни.
— Боже мой! — Сър Уилям се замисли за миг. — Значи, ронините са самураи, поставени извън закона, защото са загубили благосклонността на своя крал или са обявени за престъпници от техните крале за истински или въображаеми престъпления; или пък са извън закона по своя воля и се обединяват, за да съборят централното правителство на шогуна марионетка?
— Да, сър. Той каза, че това правителство е незаконно.
Сър Уилям изпи остатъка от джина си, кимайки с глава, учуден и обнадежден от чутото.
— Значи Накама е ронин — това, което ти наричаш съпротивленец, а аз бунтовник?
— Да, сър. Извинете ме, сър, мога ли да седна? — попита Тайърър неуверено; едва се сдържаше да не избълва истината за японеца, но се боеше да го направи.
— Разбира се, разбира се, Тайърър, извини ме, но първо си налей шери и ми донеси глътка джин. — Сър Уилям го наблюдаваше, доволен от него, но и някак смутен. Дългогодишният му опит в работата с дипломати, шпиони, полуистини, лъжи и съзнателна дезинформация му подсказваха, че младият преводач крие нещо. Той прие напитката. — Благодаря. Вземи си онзи стол, най-удобен е. Наздраве! Значи говориш твърде добре японски, щом си измъкнал толкова много и за толкова кратко време — подхвърли той небрежно.
— Не, сър, не говоря, но прекарвам всичкото си време в изучаването му. С Накама, искам да кажа; това изисква преди всичко търпение, жестове, няколко английски думи и японските думи и изрази, които Андре Понсен ми даде; французинът е извънредно услужлив, сър.
— Андре знае ли какво ти е казал японецът?
— Не, сър.
— Не му казвай нищо. Абсолютно нищо. Впрочем казал ли си на някой друг?
— Не, сър, с изключение на Джейми Макфей. — Тайърър гаврътна шерито си. — Той вече знаеше нещичко. Ъъ, много е убедителен, изкопчи всичко за шогуна.
Сър Уилям въздъхна.
— Да, меко казано, Джейми е убедителен и винаги знае повече, отколкото казва.
Посланикът се облегна удобно в стария си кожен въртящ се стол и сръбна, мислите му закръжиха около безценната нова информация, вече премисляше отговора на тазвечерното оскърбително официално писмо, зачуден доколко може да рискува и доколко може да се довери на казаното от Тайърър. Както винаги в тези обстоятелства, добросъвестно си припомни предупрежденията на Постоянния секретариат относно провалите.
— Колкото до Накама — започна Сър Уилям, — ще приема твоя план, Филип… мога ли да те наричам Филип?
Тайърър се изчерви от удоволствие при внезапния и неочакван комплимент.
— Разбира се, сър, благодаря, сър.
— Добре, и аз ти благодаря. За момента ще приема твоя план, но, за Бога, бъди нащрек с него, не забравяй, че ронините извършиха всички убийства, с изключение на горкичкия Кентърбъри.
— Ще внимавам, Сър Уилям. Не се безпокойте.
— Измъкни всичко, което можеш, от него, но не го казвай никому, веднага ми съобщавай информацията. За Бога, пази се, винаги дръж револвера си подръка и ако той покаже и най-малкия признак за насилие, насочи го срещу убиеца, застреляй го, напълни го с куршуми.