Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— По-добре е да не го правиш! Забранявам ти. Сър Уилям е забранил! Никакви оръжия, никакви мечове!
— Моля, кажи войници не нападат, моля.
— Да, ще им кажа, но ако носиш мечове тук, ще те убият, ще те застрелят!
— Моля, никакво нападане! Уаката?
Хирага сви рамене. Тайърър не отговори. Уаката беше заповедна форма от уакаримасу ка: разбираш ли.
— Домо. — Със сдържана ярост, която Тайърър можеше почти да подуши, Накама му благодари отново; обеща, че ще се върне призори, за да го заведе до безопасната къща, и ще отговори на всички въпроси, които Тайърър иска да му зададе. Поклони се вдървено. Тайърър направи същото. Японецът излезе. И едва тогава Тайърър видя тежките контузии по гърба и краката му.
През нощта вятърът се промени, морето се развълнува.
Навън флотата пусна котва и се готвеше да спи, първият пост застъпи в осем вечерта. Вече бяха по местата си. Над петдесет мъже лежаха в различни клетки и за различни простъпки, обладани в различна степен от страх, шестима прилежно увиваха своите камшици от девет ремъка; с тях призори трябваше да им ударят петдесет удара за неизпълнение на заповед и нарушение на военната дисциплина: един бе заплашил да счупи врата на педераста боцман, трима за сбивания, един за кражба на порция ром, а друг за псуване на офицер. За призори бяха запланувани девет погребения. Всички корабни лазарети бяха претъпкани с болни от дизентерия, диария, круп, магарешка кашлица, треска, морбили, венерически болести, счупени крайници, хернии и други обичайни заболявания, с изключение на онези опасни четиринайсет души с едра шарка на борда на флагмана. Пускането на кръв и пиенето на очистителни се препоръчваше като лечение на повечето — болшинството от лекарите бяха също и бръснари. Кръвопускането не се прилагаше на малкото късметлии, които получаваха тинктурата на д-р Колис; той я бе измислил по време на Кримската война и по този начин бе намалил смъртността от дизентерия с три четвърти: шест капки от тъмната течност на основа на опиума, и вътрешностите на човека започваха да се успокояват.
Из цялата колония всички се готвеха за вечеря и за най-нетърпеливо очакваната част от нея — разговорите след храната, обсъждането на слуховете и новините от деня — слава Богу, пощенският кораб се очаква на другия ден, — така че оставаше наслаждението от топлото другарство и смеха над пикантни скандали, бала, напрежението около търговските проблеми и дали ще избухне война; обсъждаше се най-последната книга, която някой бе прочел, нова забавна история или поема, която друг бе съчинил, или разказите за бури, ледени страни и пустини, както и такива за пътувания, направени до странни и слабо изследвани места из Империята — Нова Зеландия, Африка и Австралия, — или за Дивия запад в Америка и Канада; разказваха се истории за калифорнийската треска за злато от 48-а година или за посещения на Испания, Франция и Руска Америка — Дмитрий бе пътувал веднъж до неизследвания западен бряг от Сан Франциско на север до Руска Аляска — всеки разказваше за странните неща, които бе видял, за момичетата, които бе пробвал, или за войните, на които е бил свидетел. Хубаво вино и напитки, лули и тютюн от Вирджиния, няколко питиета за пред сън в клуба, после молитви, и в леглото.
Една обикновена нощ в Империята.
В някои гостни се пееха хорали или се четяха стихове и части от желани романи, а тази вечер на изключително поверителното празненство у Норбърт Грейфорт гостите му се заклеха да пазят в тайна специалния прочит на последната глава от контрабандното копие, което Грейфорт бе направил, като бе възложил на своите петдесет чиновници да го препишат за час.
— Ако изтече информация за това, всички сте уволнени — бе ги заплашил той.
В клуба все още обсъждаха бала от предишната вечер и се опитваха да пресметнат кога ще имат друг.
— Защо не го правим всяка седмица, а? Анжел Хубавелката може да вдига поли и да си показва красотите за мен всеки ден от седмицата наред с безсрамната Нели Фъдърингил…
— Престани да я наричаш Анжел Хубавелката, за Бога!
— Тя има ангелска хубост и е Анжел Хубавелката!
Сред подигравки и ехидни забележки се правеха облози и двамата съперници Лънкчърч и търговецът Грим застанаха на стартова линия и се опитаха да се смажат един другиго до безсъзнание.
Отсреща през пътя, край морето, се издигаше голямата тухлена постройка на Британската легация, с пилон в двора, градини, заобиколени като всички най-важни сгради със защитна ограда. Сър Уилям бе вече облечен за вечеря, както и най-важният му гост, адмиралът. И двамата бяха разгневени.