Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, но не. — Понсен не се спря.
— Какво има? Добре ли си?
— Нищо особено. Някой друг път.
— Утре? — „Андре никога не е бил толкова рязък. По дяволите, исках да го попитам какво трябва…“
— Аз ще ти правя компания, Филип, ако може — обади се Макфей.
— Разбира се, Джейми. Изглеждаш скапан, старче.
— Да. И ти също. Това е от хубавото празненство.
— Сигурно. Как е Малкълм?
— Не е толкова добре. За него исках да поговорим. — Двамата мъже намериха маса, салонът беше претъпкан и изпълнен с цигарен дим, всички както обикновено бяха облечени с рединготи.
Седнаха в далечния ъгъл. Прислужниците китайци носеха подноси с печено говеждо, пилешки пай, рибен пай, чорба от риба, корнуелски сладкиши, йоркширски пудинги, осолено свинско, ястия с къри и купи с ориз, приготвени за китайските ветерани, както и уиски, ром, джин, портър, шампанско, червено и бяло вино и халби с бира.
— Исках да те помоля да поговориш с Малкълм, уж, без мое знание, и да му кажеш, че е добре да се върне в Хонконг колкото е възможно по-скоро.
— Но, Джейми, сигурен съм, че Струан ще се върне и без да му казвам нищо. Той не ме слуша, пък и защо да го прави? Какво има?
— Майка му. Боя се, че това вече не представлява тайна за никого. Не казвай нищо. Тя ми пише с всяка поща и ми нарежда да му заповядам да се върне — не мога нищичко да направя. Малкълм просто не ми обръща внимание, а когато новината за празненството и за официалния му годеж стигнат в Хонконг… — Макфей завъртя очи. — Аййиая! Лайното ще се развони оттук до Йедо.
Въпреки че изразът на Макфей бе сериозен, Тайърър прихна да се смее.
— Вече се усеща, както никога преди. Градината на Легацията е потънала до колене в нова премяна от най-отбрани изпражнения.
— О? — Шотландецът се намръщи и подуши във въздуха. — Не съм забелязал. — После попита съседа си: — Как е ястието с къри?
— Люто, Джейми. — Лънкчърч изплю парче от пилешко кокалче върху стърготините на пода. — Ям второто.
Тайърър махна на един от келнерите, които минаваха край тях, но младият зъбльо съзнателно избягваше да го забележи.
— Хей. Дю не ло мо, келнер? — извика раздразнен Макфей. — Ястие с къри много бързо, хей?
По адрес на китайските ругатни избухна смях, много подигравки и ехидни забележки се чуха от търговците на едро и дребно и последваха кисели погледи от страна на отчето на шотландския батальон; той обядваше, без да пести парите с англиканския отец, пасторът на драгуните.
Младият китаец тръшна силно чиния с недопечено говеждо пред Макфей.
— Къри, госп’дар, много бърже — бърже, хей? — рече сияещ прислужникът.
Разгневеният Макфей блъсна чинията обратно.
— Това е печено говеждо, за Бога! Къри, да ти се не види. Донеси къри!
— Аз ще ям пилешка баница — бързо Додаде Тайърър.
Прислужникът измърмори и се върна в кухнята и въпреки врявата там веднага прихна зад вратата.
— Фей от Търговската къща избухна като буре с барут, когато заврях печеното говеждо под носа му — патладжан; престорих се, че му нося къри. Аййиая — китаецът се държеше за стомаха от смях. — Само дето не паднах от смях. Да вадиш душата на чуждоземските дяволи е по-забавно от чукането.
Останалите се засмяха с него, докато главният готвач не се протегна и не го шибна през лицето.
— Слушай ти, мръсен малък чукач — и останалите, — не се подигравайте с чуждоземските дяволи от Търговската къща, докато Чжан от Търговската къща не каже, че така трябва. Сега бързо занеси на Фей от Търговската къща неговото къри и не плюй в ястието или ще те накарам да си изядеш тестисите панирани.
— Аййиая, плюенето в храната на чуждоземските дяволи е съвсем обикновено нещо, уважаеми главен готвачо — измърмори младежът с почти напъхана в раменете глава, взе чинията с пилешката баница и хукна да изпълни поръчката.
Тресна чинията с къри и купата с ориз пред Макфей.
— Къри, госп’дар, вие иска, хей, няма значение. — Келнерът забърза обратно, като ги изруга наум, с главоболие, но доволен, защото макар да се подчини на главния готвач, бе държал мръсния си палец в кърито по целия път от кухнята.
— Грубиян — изруга Джейми. — Давам десет долара, че тоя негодник е плюл в яденето, докато го е носил.
— Ако си толкова сигурен, защо му крещя? — Тайърър започна да реже дебелата коричка на месната баница.
— Трябва да им се крещи, всички те се нуждаят от това и от по един ритник в задника. — Макфей започна да нагъва с удоволствие жълтеникавото като овесена каша месо и картофите с къри, капки мазнина плуваха на повърхността. — После чух, че тайно си извел от Йедо някакъв самурай, който говорел малко английски.