![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
ваше, тя си въобразяваше, че дървото дарява еротични сънища на всеки, който опита плодовете му. Нищо чудно, че онези Уейвърли винаги изглеждаха толкова самодоволни и щастливи. Не беше справедливо! Не беше справедливо дървото да е в техния двор, а не в двора на Кларкови.
Не можеше да каже на родителите си какво е направила. Би потънала в земята, ако някой разбереше, че е откраднала нещо, камо ли от наскоро обедняло семейство. Късно една нощ тайно се измъкна от леглото си и крадешком се добра до къщата на Уейвърли. Покатери се на оградата от ковано желязо, обаче полата й се закачи за един шип и тя увисна с главата надолу. Уейвърли я откриха едва на сутринта. Повикаха родителите й, после финиъс Йънг, най-силният мъж в града, я свали от оградата, след което незабавно я заточиха в Ашвил при строгата й леля Една.
След два месеца Рийси прекара незабравима лю-бовна нощ с един от конярите. Тъкмо това бе сънувала, когато ябълковото масло присъстваше на трапезата им. Беше готова да се примири с живота в дома на суровата леля Една в замяна на нощите, изпълнени с похот и секс, обаче след няколко седмици я завариха с палавия младеж в обора и на бърза ръка я омъжиха за един проклет старец. Тя никога повече не изпита щастие, нито сексуално удовлетворение.
Реши, че вината е на онези Уейвърли, и когато остаря, си постави за цел всяко лято да гостува в Баскъм, за да втълпява на децата от семейство Кларк какви ужасни егоисти са Уейвърли, задето пазят само за себе си вълшебното дърво.
И омразата остана насадена у фамилия Кларк много след като причината бе забравена.
170
В деня след празничния Четвърти юли Ема Кларк Матисън реши да приложи изпитания трик на предшественичките си, за да получи каквото иска. Сутринта с Хънтър Джон се любиха така страстно, че ако не бяха усилили радиото, децата щяха да чуят стоновете им. После, като го видя омаломощен и щастлив, тя започна да злослови по адрес на Сидни. Целта й бе да го накара да сравни сексапилната си съпруга с онази беднячка с грозни дрехи, която отгоре на всичко изглеждаше и много остаряла. Обаче Хънтър Джон отказа да говори за някогашната си любима, подчертавайки, че тя вече няма място в живота им.
После отиде да вземе душ, а Ема гневно прехапа устни. Така беше побесняла от яд, че й хрумна само едно.
Изчака мъжа си да тръгне на работа, телефонира на майка си и се разрида.
- Радвам се, че ме послуша, и не позволи на Хънтър Джон да присъства на градската забава. Браво на теб - похвали я Ариел. — Грешката ти е, че тази сутрин си му заговорила за Сидни.
- Ама нали ти ми каза да го накарам да ни сравнява. - Ема, която още беше в леглото, притисна до гърдите си голямата възглавница. - Как да го направя, без да я споменавам?
- Май не слушаш какво ти говоря, миличка. Нагласих нещата така, че той да ви сравни, когато Сидни бе сервитьорка, а ти — господарката на дома. Но само тогава. Престани да му натякваш, за Бога!
Ема беше объркана. Не се съмняваше в уменията на майка си по отношение на мъжете, но този план й
се струваше прекалено сложен. Съмняваше се, че ще може да го изпълни, без Хънтър Джон да надуши нещо гнило.
— Не си му позволила да разговаря с нея след онова изпълнение в „Бяла врата“, нали? - продължи майка й. - Беше голяма грешка.
— Не, мамо. Обаче не мога непрекъснато да го държа под око. Кога да му вярвам и кога - не?
- О, миличка, няма мъж, на когото можеш да вярваш безусловно. Всичко зависи от теб. Налага се да положиш малко повече усилия да го задържиш. Купи си секси бельо, изненадай го.
- Добре, мамо.
— Ние, жените от фамилия Кларк, не изпускаме съпрузите си. Даваме им каквото искат и те са щастливи.
***
- Къде е Бей? - попита Сидни, като влезе в кухнята и се озърна. През този понеделник след Деня на независимостта тя имаше почивен ден. — Уж щеше да ти помага.
— Беше тук, но чу бръмченето на самолет и изтича в градината. Напоследък е обсебена от самолетите.
Сидни се засмя:
- Не знам какво я е прихванало. Преди не я интересуваха.
Клеър се занимаваше с приготвянето на шоколадови кексчета, поръчани от семейство Хавършам, които живееха наблизо. Внукът им навършваше десет години и те бяха решили да му организират „пиратско“ тържество. Вместо торта поръчаха шест ду-
172
зини кексчета с изненади — детски пръстени, монети или талисмани. Клеър пък смяташе да направи кръстче върху глазурата на всяко — като знака, с който се отбелязват съкровищата на пиратските карти, после щеше да забоде отгоре клечка за зъби с прикрепена хартийка, на която бе написана гатанка, подсказваща какво има вътре.
Сидни я погледа как приготвя глазурата и попита: