Градина на желанията [необработен]

още важеше принципът: „Ще ти се доверя, ако и ти споделиш с мен.“

-    Добре.

***

Тейлър и Бей седяха на люлката на верандата. От време на време той я залюляваше силно и двамата избухваха в смях. Бей знаеше, че Тейлър е винаги готов за забавления. Майка й обаче я беше предупредила да не го безпокои, ако се е съсредоточил в нещо, както по време на вечеря не бива да се задава въпрос на човек, докато не е сдъвкал залъка си.

Докато се люлееха, тя си мислеше за онзи свой сън, в който се намираше в градината. Нещата нямаше да се оправят, докато не го възпроизведеше до най-малката подробност. Само че не й хрумваше как да направи така, че върху лицето й да се отразят разно-

174

цветни дъги и мънички светлинки, и макар че много пъти откъсваше лист от тетрадка и го държеше срещу вятъра, плющенето на хартията не беше като в съня й.

—    Тейлър? - промълви.

—    Да?

—    Какво може да обсипе с искрици лицето ти, все едно лежиш на слънце? Понякога виждам самолети, които са лъскави и слънцето се отразява от тях, обаче ако лежа в двора и те прелетят над мен, не ме посипват с искри.

—    Говориш как светлината се отразява и хвърля отблясъци, нали?

—    Да.

Тейлър се позамисли, после отговори:

—    Сещам се, че става, когато светлина се отрази в огледало или в метални звънчета, окачени на прозорец и полюшвани от вятъра. А водата искри под слънцето.

Бей кимна - явно изгаряше от желание да изпробва предположенията му.

—    Много ми помогна! Благодаря.

—    Пак заповядай.

Сидни излезе на верандата и той спря люлката толкова внезапно, че Бей щеше да падне, ако не се беше хванала за синджира. Майка й и леля Клеър винаги предизвикваха такава реакция у хората.

—    Здрасти, Тейлър - подхвърли Сидни и колебливо добави: - Виж, Клеър каза, че не желае да те вижда.

Той се изправи и люлката отново се залюля.

—    Знаех си, че ще стане така. Изплаших я.

—    Какво й направи? — строго попита Сидни — тонът й бе както когато беше хванала Бей да се подстригва сама.

Тейлър гузно сведе поглед:

—    Целунах я.

Сидни се разсмя, но притисна длан до устните си, когато той вдигна глава.

—    Прощавай. Само това ли й направи? - Приближи се до него и го потупа по рамото. — Остави на мен

да я усмиря, става ли? Ако сега почукаш, няма да ти ' отвори. Нека за малко се прави на кралица Елизабет, така ще й мине по-бързо. — Тя направи знак на Бей да | стане от люлката и тримата заедно излязоха на ули-цата. - Само една целувка, така ли?    ;'§

—    Леля Клеър тревожи ли се от нещо? — попита й малката. - Сутринта забрави къде държим ежеднев-ните прибори. Добре, че бях аз да й покажа.

Поведението на Клеър я плашеше. Тя си мислеше, че ако съумее да пресъздаде съня, всичко ще се оправи.

—    Не е разтревожена, съкровище. Криво й е, че не ; може да контролира положението. Някои хора не знаят как да се влюбят също както не знаят да плуват. ; Изпадат в паника, като скочат във водата, после се досещат какво да правят.

—    А ти? — Бей откъсна стръкче трева, поникнало между плочите на тротоара, и се опита да свирне с ,! него, както й беше показал на Четвърти юли новият 1 й приятел Дакота.