Градина на желанията [необработен]

Хенри подскочи от изненада:

-    Много духовито - промърмори, после прихна.

***

Иванел и Фред седяха на каменната скамейка до фонтана. Махнаха на Сидни и Бей, когато двете минаха край тях. Малката беше закачила на розовата си тениска кичозната брошка, която Иванел й бе подарила. Съвестта загриза старицата. Бей беше прекалено чувствителна и се стараеше да не обиди никого, затова смяташе, че е длъжна да носи брошката, понеже й е подарък от близък човек. Само че бижуто не подхождаше на малко момиченце. Иванел въздъхна

- да му се не види, как й беше скимнало да й подари тази грозотия? Така или иначе никога нямаше да научи отговора.

-    Хванаха ме нервите - промълви Фред и избърса потните си длани в прилежно изгладения си къс панталон.

Тя се обърна към него:

-    Да, личи ти.

Фред се изправи и замарширува напред-назад. Иванел не помръдна - беше й хубаво под сянката на скулптурата, изобразяваща дъбово листо.

158

—    Той обеща да дойде, за да поговорим - продължи Фред. — На публично място. Какво си въобразява, че ще направя, ако сме сами? Ще го застрелям ли?

—    Мъже! Не можеш да живееш с тях, нито да ги гръмнеш.

—    Как е възможно да си толкова спокойна? Как щеше да реагираш, ако съпругът ти обещаеше да дойде, но не се появеше?

—    Като се има предвид, че той е мъртъв, нямаше да се изненадам.

Фред пак седна на скамейката:

—    Извинявай.

Иванел го потупа по коляното. Нямаше и месец, откакто Фред я помоли да го приюти в дома си, но той вече бе внесъл много радост в живота й. Предполагаше се, че гостуването му ще е временно, обаче постепенно пролича, че той смята да остане за посто-янно. Дни наред с Иванел разглеждаха вещите, складирани на тавана, и Фред искрено се забавляваше с разказите й. Заяви, че ще плати за ремонта на таванското помещение, и в къщата се появиха млади работници, чиито стегнати задници бяха тъкмо по вкуса на Иванел; тя често сядаше до стълбището, за да ги наблюдава като се качват и слизат.

Фред започна да се чувства като у дома си и много често казваше, че не е заслужил Джеймс да се отнася така с него. Ала понякога, когато Иванел му подаваше маслото по време на вечерята или го караше да подържи чука, докато тя закачваше някоя картина, той поглеждаше онова, което му бе дала, после я поглеждаше с такава надежда, че сърцето й щеше да се пръсне от съчувствие. Преструваше се на безразличен, но тайно се надяваше, че един ден тя ще му

подари нещо, което ще оправи отношенията му с Джеймс.

— Стана късно — избърбори той. — Може би с него сме се разминали.

Иванел видя Джеймс, преди Фред да го забележи. Беше висок и красив мъж, но открай време беше много слаб; дългите му пръсти и страстният му поглед бяха като на едновремешните романтични поети. Иванел често си казваше, че не може да си криви душата

- нямаше как да каже лоша дума за този човек. И според всеобщото мнение той беше безукорен джентълмен. Работеше в инвестиционна банка в Хи-кори и беше доста затворен. В продължение на трийсет години се доверяваше само на Фред, но изведнъж всичко се беше променило и нито Фред, нито който и да е в градчето знаеха причината.