Градина на желанията [необработен]

Бей кимна. Ягодовите кексчета й бяха любимите. Харесваше ги повече от баща си.

Влязоха в магазина на Фред и Сидни взе кошнич-ка за пазаруване. Тъкмо когато отминаха щанда за плодове и зеленчуци, изведнъж нещо изтрещя. Стотици портокали се затъркаляха във всички посоки — към щанда за хляб, под количките на клиентите - и на Бей й се стори, че чува радостния им смях, задето са на свобода. Продавачът на плодове и две от момчетата, които опаковаха покупките, изникнаха ненадейно, като че ли бяха клечали встрани, очаквайки това да се случи.

Виновникът стоеше до празната витрина, където доскоро бяха портокалите, и не гледаше какво е направил, а се взираше в Сидни.

Беше Хенри Хопкинс, който ги беше почерпил със сладолед и беше седял при тях по време на зарята по случай Четвърти юли. Бей го харесваше. Беше спокоен като Клеър. Стабилен. Той се приближи, без да откъсва очи от майка й, и ги поздрави.

Сидни посочи портокалите:

-    Виж какво, не беше необходимо да ги събаряш, за да привлечеш вниманието ни.

-    Ще ти издам една тайна за мъжете. Глупавите ни постъпки са непреднамерени. Но в повечето случаи се подчиняват на логиката. — Той поклати глава.

— Говоря като дядо си.

178

Сидни се засмя и обясни:

-    С Бей дойдохме за любимите й ягодови кексчета.

-    Май днес всички са на „сладка“ вълна. Преди няколко седмици Иванел подари на дядо ми бурканче с вишни в сироп - от онези, които се използват за украса. Вчера той го видя и му хрумна да разнообразим асортимента със сладоледи с карамел, разбита сметана и парченца банани. Днес ме изпрати да купя течен карамел, другото го имаме.

-    Достойна кауза. Струвало си е да биеш път чак до тук - подхвърли Сидни.

-    Защо не се отбиете във фермата? Ще ви почерним със сладолед, ще покажа на Бей кравите.

Внезапно на Бей й олекна, сякаш товар падна от плещите й.

-    Искам да видя кравите! — възкликна възторжено. - Много ги харесвам!

Сидни озадачено я изгледа:

-    Какво те прихваща? Първо самолети, сега пък това. Откога стана такава любителка на крави?

-    Защо, не ти ли харесват?

-    Безразлични са ми. - Сидни се обърна към Хенри: - Дойдохме пеш, не с колата.

-    Аз ще ви закарам — предложи той.

Бей подръпна блузата на майка си. Нима тя не забелязваше как се успокоява, когато Хенри е наблизо, как сърцата им бият в унисон?

-    Моля те, мамо!

Сидни погледна Хенри:

-    Май имате числено превъзходство.

-    Чудесно. Ще ви чакам на касата. — Той се отдалечи.

-    Е, любителко на крави, какво те прихвана? -промърмори Сидни.

-    Не виждаш ли? - възкликна Бей.

-    Какво да видя?

-    От сто километра си личи, че те харесва. Както Тейлър харесва Клеър.