![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
Бей се намръщи. Този път нямаше да е лесно, както бе предполагала. Обикновено нещата си идваха на местата, след като тя посочеше къде трябва да бъдат. Крайно време беше да възпроизведе в реалния живот съня си, иначе трудностите щяха все така да се из-пречват на пътя й. Както например сега - майка й упорито отказваше да осъзнае, че птичето на късмета е кацнало на рамото й.
Хенри ги чакаше пред магазина и ги поведе към сребристия си пикап.
Бей остана във възторг от колата, както и от деня във фермата. Хенри и дядо му се държаха един с друг като братя, не като дядо и внук. Най-привлекателно-то в тях бе, че излъчваха спокойствие и стабилност. Майка й също усещаше това излъчване.
Щом зърна Сидни, възрастният Хопкинс я попи- , та кога е рожденият й ден, а когато разбра, че тя е по-възрастна от Хенри точно с пет месеца и петнайсет дни, се засмя, потупа по рамото внука си и заяви:
- Тогава всичко е наред.
Бей ги наблюдаваше и все повече се убеждаваше, че мястото на майка й е тук, в този дом.
Само че Сидни не го знаеше.
Според Бей майка й открай време нямаше посока в живота.
Имаше късмет, че дъщеричката й беше специа-листка в това отношение.
180
Късно вечерта Сидни, понесла в прегръдките си Бей, се изкачи по стъпалата към верандата. Чувстваше се прекрасно.
Следобеда двамата с Хенри оставиха Лестър и Бей да обслужват машината за сладолед, монтирана под кестена в двора, и дълго се разхождаха из полето. Разговаряха предимно за миналото, за учителите от прогимназията.
По-късно Хенри ги закара до вкъщи. По пътя Бей заспа на задната седалка, затова като пристигнаха, той изключи двигателя и със Сидни отново подхванаха разговор. Този път не се върнаха в миналото, а всеки сподели плановете си за бъдещето. Тя не му каза за кражбите от магазините и за Дейвид. Струваше й се, че всичко това не се е случвало. Усещането й допадаше. Отрицанието бе лукс, особено след като на моменти противният одеколон на Дейвид сякаш полепваше по нея и не й позволяваше да загърби миналото. Ала заедно с Хенри тя можеше да забрави.
През този ден и вечерта бе говорила толкова много, че накрая, докато седяха в пикапа, съвсем прегракна.
Докато се усети, стана полунощ.
Тя влезе на пръсти в къщата - смяташе да занесе дъщеричката си в стаята й, но Клеър, която беше по нощница, я пресрещна в коридора:
- Къде бяхте?
— В бакалията срещнахме Хенри Хопкинс и той ни покани на сладолед. — Сидни погледна сестра си и сърцето й подскочи от уплаха. Лицето на Клеър беше пребледняло и изопнато, тя машинално кършеше ръце, като че ли й предстоеше да съобщи ужасна новина.
„О, Господи, Дейвид! Дейвид ни е открил!“ Сидни дълбоко си пое дъх, опитвайки се да го надуши. — Защо? Какво се е случило?
- Нищо. - Клеър продължи да кърши пръсти, после се извърна и тръгна към кухнята. - Да беше се обадила да ме предупредиш.
Сидни затича подир нея, все така притискайки Бей до гърдите си. Клеър префуча през кухнята, излезе на остъклената веранда и навлече чехлите с дървени подметки.
- Това ли е всичко? — задъхано възкликна Сидни. - Затова ли се сърдиш?
- Разтревожих се. Помислих си, че...
- Какво? Какво си помисли, че е станало? - Сидни се стресна — никога не беше виждала сестра си в подобно състояние. Сигурно се беше случило нещо страшно.
- Реших, че сте заминали - прошепна Клеър.
- Разтревожила си се да не сме заминали? Искаш да кажеш завинаги, така ли?
Вместо да отговори, Клеър промълви:
- Ако ти потрябвам, ще бъда в градината.
- Виж... извинявай, че ти го причиних. Трябваше да се обадя, сгреших... - Сидни се задъхваше. Гневът на сестра й поглъщаше кислорода в тясната остъклена веранда.
- Клеър, обещах ти, че няма да заминем. Не ми се сърди.
- Не се сърдя. - Клеър блъсна встрани плъзгащата се врата и върху рамката остана тлеещ отпечатък от дланта й. Прекоси алеята за коли и отключи металната порта. Сидни я изчака да влезе в градината, после се върна в кухнята. Изпечените кексчета бяха
182
наредени върху плотовете. Върху всяко бе нарисувано кръстче и беше забучено „знаменце“ с гатанка. Тя се наведе да прочете някои.
„Мислиш, че няма нищо, но ти си роден с късмет. Копай по-дълбоко и ще намериш амулет.“
„Никой не знае какво бъдещето ще му донесе. Може би пръстен от злато, може би разбито сърце.“ „Нямаш пари да си купиш тенисракета? Копай тук и ще намериш монета.“
За онези кексчета, в които нямаше подаръци, Клеър беше написала гатанка с отговор: „Не се радвай и не копай. Нямаш си късмет комай.“
Сидни се позамисли, после отиде в склада с провизиите, седна зад бюрото на сестра си, нежно положи Бей на скута си и вдигна слушалката на телефона.