Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Изказаха желание да поговорят с теб.
Елвира записваше бързо и рече:
— Чарли, ти си истинска кукличка. — После затвори и се обърна към Уили: — Хайде, скъпи.
Спряха първо на Източна петдесета улица, където работниците на „Столуърт Ван“ опразваха един апартамент. Повъртяха се около камиона, докато тримата мъже не се върнаха, превити под тежестта на близо триметров гардероб.
Елвира изчака да го натоварят в подобната на пещера каросерия на камиона, после се представи.
— Не искам да ви отнемам нито минутка, но е много важно да ви задам няколко въпроса. — Уили отвори портфейла си и им показа три двадесетдоларови банкноти.
Те весело обясниха, че Тим не бил в апартамента, когато пристигнали там. Всъщност, когато се върнал малко преди десет, си личало, че жена му не го очаква. Рокси му изкрещяла: „Казах ти да се подстрижеш. Приличаш на мърляч“.
Плещестият работник се захили.
— После той спомена за някаква среща в десет, която не мислел, че ще й хареса, и тя попита: „Каква среща, да пийнеш нещо ли?“.
— Тъкмо си тръгвахме вече, и той ни извика да се върнем да вземем разтегателния му стол; но жена му ни каза да си вървим по пътя — рече най-дребният работник, онзи, който беше носил най-тежката част на гардероба.
— В съда това няма да докаже нищо — напомни Уили на Елвира час по-късно, когато излязоха от „Гринуич Сейвингс банк“, където бяха потвърдили информацията, че Тим Монахън бе наел сейф преди година — на сутринта, след като е бил изтеглен въпросният печеливш билет — и го посетил само веднъж — в деня, в който го закрил преди три седмици. Този ден го придружавала жена с безвкусна външност. Чиновникът беше познал Рокси на снимката. „Тази е.“
— Той е слязъл в трезора и е освободил този сейф половин час преди да се появят в офиса, за да представят билета — каза Елвира, чието тяло се тресеше от чувство за безсилие.
— Знам, че е така — съгласи се Уили, — но…
— Но юридически това не доказва нищо. О, Уили, може и да се окаже напразно, но нека опитаме да хвърлим поглед на апартамента, в който са живели.
Свиха зад ъгъла и се озоваха пред тълпа притиснати към оградата зрители, които наблюдаваха Том Круз да застига тичащата Деми Мур и да я извръща към себе си.
— Нели спомена, че и онзи ден тук са снимали филм — промърмори Елвира. — Е, имаме да вършим по-важни неща от това да зяпаме.
Стоеше пред вратата на Кристофър стрийт №101, когато един познат глас извика: „Лельо Елвира“.
Двамата с Уили се завъртяха кръгом и видяха слаб млад мъж със смъкнати на върха на носа му очила да си пробива ловко път към тях.
— Браян, жив да си.
— Мислех, че си в Лондон — каза Елвира, докато го прегръщаше.
— Аз пък си мислех, че сте в Гърция. Току-що се върнах и те поискаха допълнителен диалог. Аз написах сценария за този филм. — Кимна към камерите надолу по улицата. — Вижте, трябва да се връщам. Ще ви потърся по-късно.
В този момент точно нагласяха прикрепена към камион камера малко по-надолу по улицата. Подсъзнателно Елвира си отбеляза факта, докато звънеше на портиера на №101.
Десет минути по-късно с Уили разглеждаха тристайния апартамент, в който покойният Тим Монахън беше издъхнал.
— Имате късмет — информира ги портиерът. — Рокси едва вчера се обади, че не иска апартамента повече, затова все още никой не знае, че е свободен. А вие сте тъкмо наематели, каквито управата търси — добави той искрено, като си помисли за дадения му от Елвира чек за хиляда долара, сега прибран на сигурно място в джобчето до гърдите му.
— Искате да кажете, че не е възнамерявала да го освободи, когато се преместят във Флорида?
— Не. Каза, че можело да й потрябва, но го беше прехвърлила на името на Тим.
В паянтовия разтегателен стол на покойния Тим Монахън се отразяваше сутрешното слънце. Останалата част от стаята беше празна. По пода още личаха следите от тебешир, с които полицията беше отбелязала местонахождението на мъртвото тяло.
По стола премина сянка. Изненадана, Елвира се обърна и видя — камиона на „Мираж филм“ с камерата да минава отвън.
— Точно това ми трябва — измърмори тя.
На следващата сутрин Нели Монахън седеше на един стол в стаята си в болница „Ленъкс Хил“ и чакаше да я изпишат. В скута си държеше бележник и записваше всичко, което трябваше да направи, преди да влезе в затвора. Натъженият Денис О’Шей й беше казал, че областният прокурор щял да се съгласи да бъде призната за виновна за по-малкото престъпление само в случай че тя приеме петнадесет години затвор без право на съкращаване на срока.