Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Замъкна я в тоалетната, завъртя крана на студената вода докрай и тикна главата й под струята. Както навсякъде във Флорида водата съвсем не беше ледена. Но струята беше достатъчно силна, за да накара Мати да дойде на себе си. Тя престана да крещи и да рита, но в замяна на това Кроукър получи един остър лакът в ребрата. Това го накара да се намръщи от болка, както и да тикне главата й още по-навътре под струята.
Миг по-късно остана с усещането, че тя иска да каже нещо, и се наведе:
— Какво?
Леко разхлаби хватката си и нечленоразделното мучене на Мати се превърна в ясни думи:
— Не мога да дишам, копеле такова!
— Това вече е друго — кимна той. — Познат семеен епитет.
Пусна я и й подаде рулото книжни салфетки, което откри върху метален шкаф наблизо. Мати изкашля водата от дробовете си, отпусна ръце и загледа хартията като нещо много странно. После от гърдите й се изтръгна стенание, в очите й се появиха сълзи.
— Господи, Лю! Господи, мили Боже!…
Той я прегърна и поглади мократа й коса. Тялото й безсилно се отпусна в ръцете му и той си спомни как по подобен начин беше придържал майка си, оплескан с бащината кръв и полуразтопен, мръсен сняг… За нея животът беше престанал… Същото вероятно изпитваше и Мати. Доналд Дюк беше мъртъв, а дъщеря й се люшкаше между живота и смъртта.
Тялото на сестра му се разтърси от неконтролируеми спазми, главата й се повдигна, очите й се разшириха от страх.
— Не мога да спра, Лю — дрезгаво прошепна тя и зъбите й затракаха. — Какво става с мен?
— Шок — меко отвърна Кроукър. — Шок, предизвикан от изтощение и отчаяние… — Ръката му нежно отмести мокрите кичури от челото й. — Сега ще те отведа у дома.
В очите й се появи уплашеното и стреснато изражение на кошута, попаднала под ослепителните лъчи на автомобилни фарове.
— А детето? Какво ще стане с Рейчъл?
Ясно личеше, че не е в състояние да понесе лоша новина… Побутна я към една от тоалетните кабинки и я накара да седне върху чинията.
— Почакай тук, веднага се връщам.
В отделението за спешна хемодиализа никога не беше особено оживено, но в момента цареше неестествена тишина. Кроукър прекоси стаята на сестрите и… ужасът сграбчи сърцето му. Леглото на Рейчъл беше скрито зад подвижен параван, пред него стоеше Джени Марш и оживено разговаряше с две от дежурните сестри. Кроукър смутено се огледа.
— Засега е добре — забеляза го доктор Марш, записа нещо в картона на момичето и добави: — Намира се под наблюдението на доктор Кортинес.
— Какво стана, по дяволите?
— Надявах се вие да ми обясните… Доколкото съм осведомена, момичето е дошло в съзнание пред вас… — Подаде картона на една от сестрите до себе си, в погледа й се появи лек укор: — Трябвало е веднага да повикате лекар или сестра, господин Кроукър…
— Исках, но Рейчъл не ми позволи. Помоли да останем само двамата… Съжалявам. Знам, че не постъпих правилно, но нямах избор…
Лекарката го удостои с хладен поглед и отбеляза:
— Рейчъл е излязла от дълбока кома — един факт, който, общо взето, противоречи на здравата медицинска логика. — По тази причина се съмнявам, че изобщо е била в състояние да моли за каквото и да било…
— Тук грешите, докторе. Състоянието й беше абсолютно нормално. Двамата с нея проведохме един доста дълъг разговор… — Инстинктивно бе пропуснал да спомене за магическия камък и сега със задоволство установи, че е постъпил правилно. Доктор Джени Марш не беше от хората, които биха приели такива обяснения. А и самият Кроукър не беше убеден, че Рейчъл излезе от комата благодарение на камъка. Може би всичко е било едно съвпадение. Но той пък не беше от хората, които вярват в съвпадения…
Джени Марш го гледаше така, сякаш на гърба му бяха поникнали криле.
— Няма промяна в прогнозата ми, господин Кроукър — все така хладно заяви тя. — Рейчъл все още се нуждае от бъбречна трансплантация. Без нея няма да оцелее…
— Ясно — кимна той и прокара пръсти през косата си. — Какъв е резултатът от моите тестове?
— Пълна несъвместимост — отговори тя, а на устните й за пръв път от началото на разговора им пробяга нещо като съчувствена усмивка: — Съжалявам…
Кроукър отчаяно въздъхна. Откъде, по дяволите, ще намери бъбрек за Рейчъл, когато в цялата страна има остра нужда от — подобни органи? Неволно в главата му отново нахлуха мисли, свързани с братята Бонита… Според Бени тези типове въртяха търговия с човешки органи из цяла Южна Америка, а вероятно вече и тук — за специални клиенти, които могат да си позволят цените им… Трябваше да има някакъв начин, просто трябваше!
— Какво да кажа на сестра ми? — попита на глас той.