Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
— Само че ние не сме си никакви. Той не ми е гадже. Аз просто го харесвам. — Тя се
намръщи. — По дяволите. Не мога да повярвам, че го казах. Май съм по-пияна, отколкото си
мислех.
— Вече се бях досетил от нещата, които наговори преди това — усмихна й се Джордан.
Изабел не отвърна на усмивката му, но притвори очи и го изгледа през миглите си.
— Не си толкова лош — отбеляза тя. — Ако искаш, мога да кажа на Мая някои хубави неща
за теб.
— Не, благодаря. — Джордан не бе сигурен какво точно разбира Изи под „хубави неща” и се
боеше да открие. — Знаеш ли, когато преживяваш тежък период е нормално да искаш да
бъдеш с онзи, когото… — Беше на път да каже „обичаш”, но си даде сметка, че тя никога не
бе използвала тази дума и я смени. — Онзи, на когото държиш. Само дето не мисля, че
Саймън знае какво изпитваш към него.
Изабел отново отвори очи.
— Говори ли изобщо за мен?
— Мисли, че си много силна. И че изобщо не се нуждаеш от него. Според мен се чувства…
излишен в живота ти. В смисъл, какво може да ти предложи, при положение че ти вече си
съвършена? Защо ти е някой като него? — Джордан примига няколко пъти; не беше
възнамерявал да изприказва всичко това, а и не беше сигурен колко от него се отнасяше до
Саймън и колко — до тях с Мая.
— Значи мислиш, че трябва да му кажа какво чувствам? — тихичко попита Изабел.
— Да. Определено. Кажи му какво изпитваш.
— Добре. — Тя грабна бутилката с текила и отпи голяма глътка. — Още сега ще отида при
Клеъри и ще му кажа.
Зрънце тревога покълна в гърдите на Джордан.
— Не можеш. Почти три часът през нощта е.
— Ако почакам, ще ме дострашее — обясни тя с онзи убедителен тон, който може да се чуе
само от много пияни хора, и отпи нова глътка. — Ще отида там, ще почукам на прозореца и
ще му кажа какво изпитвам.
— Знаеш ли изобщо кой е прозорецът на Клеъри?
Изабел присви очи.
— Неее.
Плашещата представа как пияната Изабел събужда Джослин и Люк изплува в главата на
Джордан.
— Изабел, недей.
Той посегна да й вземе бутилката, ала тя я дръпна към себе си.
— Май започвам да си променям мнението за теб — заяви тя полузаплашително, но ефектът
би бил по-голям, ако беше в състояние да фокусира погледа си върху него. — Вече не те
харесвам толкова.
Изправи се, погледна към краката си с изненадано изражение… и политна назад.
Единствено благодарение на бързите си рефлекси Джордан успя да я улови, преди да е
паднала на пода.
7
Трансформация
Клеъри пиеше третата си чаша кафе в „При Таки”, когато Саймън най-сетне се появи.
Носеше дънки, червен анцуг с качулка (защо да си губиш времето да се хабиш с вълнени
палта, когато не усещаш студ?) и рокерски ботуши. Хората се обръщаха след него, докато си
проправяше път между масите. Външният му вид определено се беше подобрил, откакто
Изабел бе започнала да му прави забележки за дрехите, които носи. Клеъри го гледаше как
се приближава към масата й. В тъмната му коса имаше снежинки, но докато бузите на Алек
бяха поаленели от студа, лицето на Саймън си оставаше все така бледо. Той се настани
срещу нея и я погледна, замислените му тъмни очи грееха.
— Звъняла си ми? — каза с дълбок, плътен глас, от който прозвуча като граф Дракула.
— Ако трябва да сме съвсем точни, ти изпратих съобщение. — Тя отвори менюто на
страницата за вампири и го плъзна към него. Беше му хвърлила един поглед преди идването
на Саймън, ала от мисълта за кървав пудинг или пък кървав шейк я бяха побили тръпки. —
Надявам се, че не съм те събудила.
— Ни най-малко. Няма да повярваш къде бях… — Гласът му заглъхна при вида на
изражението й. — Хей. — Сложи пръсти под брадичката й и повдигна главата й. Смехът се
изпари от очите му, отстъпвайки място на загриженост. — Какво е станало? Да няма още
новини за Джейс?
— Избрахте ли си? — Беше Кейли, синеоката фея, която бе дала на Клеъри звънчето на
кралицата и която работеше като сервитьорка в „При Таки”. Тя погледна Клеъри и се
усмихна широко — усмивка на превъзходство, която накара Клеъри да настръхне.
Тя си поръча парче ябълков пай, а Саймън си избра горещ шоколад с кръв. Кейли отнесе
менютата и Саймън спря разтревожен поглед върху Клеъри. Тя си пое дълбоко дъх и му
разказа за случилото се тази нощ, до последната ужасна подробност — появата на Джейс и
думите му, сблъсъка в дневната и онова, което бе сполетяло Люк. Разказа му какво бяха