Град на изгубени души

да си отива с останалата част от нея, ала не — нали беше ловец на сенки. По ръцете й имаше

белези, ноктите й бяха късо изрязани и изпилени. Руната с отвореното око проблясваше в

черно върху дясната й ръка.

— Става.

Джордан грабна бутилката с текила, свали капачката и напълни една малка чашка. Побутна

я към Изабел, която я изпразни на един дъх, намръщи се и я тресна върху плота.

— Не е достатъчно. — Тя взе бутилката от ръката му, отметна глава назад и отпи веднъж,

два, три пъти. Когато остави шишето на плота, бузите й бяха пламнали.

— Къде си се научила да пиеш така? — Джордан не бе сигурен дали би трябвало да е

впечатлен или уплашен.

— В Идрис позволената възраст за употреба на алкохол е петнайсет години. Не че някой

изобщо обръща внимание. Още като малка пиех вино, разредено с вода, заедно с родителите

си — сви рамене Изабел; в жеста й липсваше малко от обичайната плавна координираност

на движенията й.

— Ясно. Е, искаш ли да предам нещо на Саймън или…

— Не. — Тя отново отпи голяма глътка от бутилката. — Почерпих се порядъчно и дойдох да

говоря с него, а той, разбира се, е при Клеъри. Защо ли се учудвам.

— Мислех, че ти си тази, която му каза да отиде при нея.

— Аха. — Изабел започна да си играе с етикета на бутилката. — Така беше.

— Ами тогава му кажи да престане — предложи Джордан, съвсем разумно според него.

— Не мога да го направя — изтощено обясни Изабел. — Задължена съм й.

Джордан се облегна на плота. Чувстваше се малко като барман в някой телевизионен сериал,

раздаващ мъдри съвети.

— Какво й дължиш?

— Живот.

Джордан примига. Барманските му умения в даването на съвети не се простираха чак дотук.

— Клеъри ти е спасила живота?

— Не моя, този на Джейс. Можеше да поиска всичко от Разиел, ала тя спаси брат ми. На

много малко хора в живота си съм имала доверие. Имам предвид — истинско доверие.

Майка ми, Алек, Джейс и Макс. Вече изгубих един от тях. Именно благодарение на Клеъри

не изгубих още един.

— Мислиш ли, че някога ще си в състояние да се довериш напълно на някого, с когото

нямаш кръвна връзка?

— С Джейс нямам кръвна връзка. Не и в действителност. — Изабел избегна очите му.

— Знаеш какво имам предвид — отвърна Джордан с многозначителен поглед към стаята на

Саймън.

Изи се намръщи.

— Ловците на сенки живеят според код на честта, върколако — заяви тя и за миг придоби

онази арогантност на нефилимите, заради която толкова долноземци ги мразеха. — Клеъри

спаси от смърт един Лайтууд. Дължа й живота си. И след като не мога да й го дам (пък и не

виждам каква полза би имала от него), значи ще й дам онова, което ще я направи по-малко

нещастна.

— Не можеш да й дадеш Саймън. Той е човешко същество, Изабел. Ходи, където си поиска.

— Е, да. Определено няма нищо против да ходи там, където е тя, нали?

Джордан се поколеба. Нещо в думите на Изабел не му се струваше съвсем правилно, но пък