Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
Маркъс кимна.
— Когато се нуждаем от нещо, което само магьосник на въздуха може да разбере, нашият Маркъс ни помага.
Той кимна отново.
Сега вече стигнаха някъде.
— Ако искаш да запазиш големия си задник далеч от този кръг, Маркъс, ако цениш жалкия си живот по някакъв начин, ще ми кажеш какво си чул. В противен случай, ще я заменя с теб и ще се надявам да имаш достатъчно енергия в себе си, за да затвориш кръга. След като магията ти изтече, просто ще си намеря друг слаб магьосник на въздуха, който да ме удовлетворява.
Той изскимтя и една сълза се плъзна от окото му, но Крейн задържа захвата си в косата на Маркъс.
— Добре.
Крейн го освободи.
Той изхленчи отново и сопол потече от лявата му ноздра. Маркъс го изтри със завързаните си ръце.
— Чух телефонен разговор. Събуди ме. Мисля, че имаше пролука в защитата и част от него се изплъзна. Бях толкова съсредоточен в апартамента, че го улових по въздуха, когато мина. Магьосницата на въздуха е в апартамента на Джак Макалистър, но планират да я преместят в Сборището утре сутринта.
Крейн се усмихна студено на Маркъс, а след това се обърна към Дейвид, който стоеше до вратата.
— Не ме интересува как ще го направиш, но ще накараш тези разрушители на защити да открият начин да влезем преди зазоряване. — Той направи пауза. — Кажи им, че животите им зависят от това да разрушат защитите. Ако се провалят, ще умрат бавно и болезнено. Разбра ли?
Дейвид кимна.
С правилната мотивация можеше да се постигне всичко. Трябваше да го направят сега, защото стигнеше ли тя до Сборището, щеше да бъде почти невъзможно да я отведат. Биха могли да опитат да я отвлекат на път за летището, но това щеше да е в краен случай, защото означаваше публична проява на магия.
А и би било тъпо.
ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ ПРЕЗ НОЩТА, МИРА ОТКРИ МЯСТОТО СИ В обятията му.
Джак зарови нос с косите й и вдиша, оставяйки лекия аромат на парфюма й да изпълни сетивата му. Дишането й звучеше дълбоко и тежко, а тялото й беше топло срещу своето. Джак затвори очи и потъна в него.
Но това не можеше да се случва. Каквото и да беше това, което чувстваше към Мира, то трябваше да приключи. Щом откриеше кой е той, всичко щеше да приключи. Щеше да го намрази. Как беше възможно да направи нещо друго?
Последното нещо, което искаше да види в красивите й очи, бе страх или отвращение, когато го погледнеше.
Докато не съжаляваше, че бе преспал с Мира, това щеше да бъде голяма грешка. Отначало възнамеряваше да й устои, но се провали. Този пропуск във волята му накрая щеше да нарани и двама им, но най-вече Мира. Колкото и да го огорчаваше, това трябваше да бъде попарено още в зародиш. Щеше да направи нещата по-лесно на по-късен етап.
Ръцете му се стегнаха около нея и тя промърмори името му в съня си. По дяволите. Не искаше да я пуска, но точно това трябваше да стори.
Джак разхлаби ръцете си внимателно от топлото й тяло, така че да не я събуди, и се обърна. Отне му почти час взиране в тъмнината, преди най-накрая да се унесе в съня си, сънувайки студени места.
Някъде в часовете на зазоряване, Джак се събуди от студените си сънища, заради топлина. Сръчни пръсти бяха увити около ерекцията му, галейки го по цялата му дължина. Дъхът му изсвистя между зъбите, заради усещането на ръката й, която го галеше. Беше успяла да го надърви, докато бе спал. Нужда се понесе от топките му, а пенисът му бе като стоманен прът.
— Богове, жено — изпъшка той. — Какво си мислиш, че правиш?
Беше се обърнал по гръб докато бе спал, а тя беше отметнала завивките от него. Тъмната й глава покриваше страната му. Лунната светлина надничаше през прозореца и се вплиташе в косата й. Все още не беше сутрин.
— Не можах да устоя. Надявам се да нямаш нищо против — отговори тя със закачлив тон.
Дявол да го вземе. Имаше против. Или поне мозъкът му бе против, макар и пенисът му да не бе. Мислите му препускаха, търсейки тактични начини да се измъкне от това, без тя да се чувства отхвърлена.
— Мира, не трябва да… ах!
Тя бе плъзнала устни около главичката на пениса му и обработваше с език пътя си по дължината му.
— Мира! — извика гърлено той, заради усещането на устата й, която го поглъщаше. Беше толкова влажна и мека. Много повече от това, на което би устоял. Точка за Мира. Всяко късче воля, което имаше, се изпари.
Тя наклони глава към него, разкривайки секси и палав израз на лицето си. Беше изражение, на което той трудно можеше да устои. След това тя сведе поглед и облиза дължината на члена му… сякаш бе сладолед на клечка. Той издаде шумен звук.