Величие и падение на куртизанките

Тайните на полицията

Кой може да чувствува по-силно от нравствения прокаженик, наричан от тълпата шпионин, от народа — доносчик и от администрацията — таен агент, ползата и сладостите на приятелството? Пейрад и Корантен бяха приятели като Орест и Пилад. Пейрад бе обучил Корантен, тъй както Виен бе създал Давид; ученикът обаче бързо надмина своя учител. Двамата бяха действували неведнъж заедно. (Виж „Една тъмна афера“.) Щастлив, че е разбрал способностите на Корантен, Пейрад го бе лансирал в това поприще и бе подготвил успехите му. Той накара ученика си да си послужи с любовницата си, която го презираше, като със стръв за залавянето на един човек. (Виж „Шуаните“.) А Корантен по онова време бе само на двадесет и пет години!… Корантен, един от генералите, чийто главнокомандуващ е министърът на полицията, бе запазил и по времето на херцог дьо Ровиго важния пост, който бе заемал при херцог д’Отрант. С други думи, бе работил както в Главното полицейско управление, така и в криминалната полиция. При всяко малко по-голямо дело престъпленията се разглеждаха, така да се каже, с трима, четирима или петима способни агенти. Уведомен по някакъв начин за някой заговор или предупреден за някаква интрига, министърът казваше на полицейските полковници: „Какво ви е нужно, за да се справите?“ След зряло обмисляне Корантен и Контансон отговаряха: „Двадесет, тридесет или четиридесет хиляди франка.“ После, като се издадеше веднъж заповед работата да се движи, всички необходими средства и хора биваха предоставяни по избор и по преценка на Корантен или на друг агент. Така именно бе действувала криминалната полиция, за да открие престъпленията на прочутия Видок.