Смятай се за мъртъв

— Стига, Джек — отвърна Фрост. — И двамата сме в играта. Не ме вини за идеите на Гранди. Тук сме, за да си изкарваме прехраната. Не съм по-голям шеф от теб.

Марвин се усмихна накриво.

— Да… Така че нека си печелим прехраната. Сега ти ръководиш. Да имаш някакви допълнителни идеи?

— Според мен всичко е наред. Отивам да поплувам. Нали си спомняш? Денят ми е свободен.

— Помисли си, Майк. Може да ти дойдат някакви идеи.

Фрост отиде до него и го бутна приятелски по гърдите.

— Всичко е, както трябва, Джек. Няма никакви проблеми. Този тип само си приказва.

Марвин се отпусна.

— Когато човек си има работа с тип като Гранди, всичко може да се случи. О’кей, Майк, ще работим заедно.

Макар че срещата му със Силк беше в 18.00, Фрост реши, че няма нужда да чака, така че след като се раздели с Марвин, подкара към „Асо Пика“ и пристигна там малко след 14.20.

Ресторантът беше претъпкан, но Ъмни, който се разхождаше наоколо и се усмихваше широко на клиентите, забеляза Фрост да влиза и веднага отиде при него.

— Къде е Силк? — запита Фрост.

— Зает е — отвърна Ъмни, — но ще се освободи след половин час. Какво ще кажеш за един обяд, Майк?

— Къде е Марша?

— По гръб. Не съм ял още. Хайде да хапнем по една салата от скариди… Става ли?

Фрост откри, че е гладен.

— О’кей.

Ъмни го отведе в една странична стая. Като изневиделица се появи келнер.

— Ще желаете ли питие?

— Да… джин с лед. — Фрост седна до масата и се огледа. В ъгъла обядваха две момичета. Едното беше с черни панталони, а от кръста нагоре беше голо. Малките и гърди бяха като яйца на очи. Приятелката му беше пищна, руса и с глупаво изражение. В другия край на стаята седеше дебел възрастен мъж и галеше ръката на русо момче, което хихикаше.

Когато келнерът донесе напитките, Фрост рече:

— Интересни хора си имате тука.

— Лайна, само че имат пари — отвърна Ъмни с безразличие, — а ние всички се интересуваме от пари.

— Точно така — потвърди Фрост.

Сервираха салатата от скариди.

Когато започнаха да ядат, Ъмни каза:

— Уреди ли нещата, Майк?

— Уредих ги — отвърна Фрост.

Ъмни забоде една скарида на вилицата и я поднесе към устата си.

— Лу ще се радва да чуе новината.

— Дай почивка на устата си, Рос. Ям — отвърна Фрост.

Довършиха обяда си в мълчание, после Фрост бутна стола си назад.

— Иди да намериш Силк — рече.

Ъмни намери Силк на стрелбището. Той току-що бе спечелил три хиляди долара от някакъв плейбой, който си мислеше, че е най-добрият стрелец в града, преди да отправи предизвикателството си към Силк.

— Фрост е тук — каза Ъмни. — Разправя, че е уредил нещата. Прави се на велик.

— Те всички се правят на велики — отвърна Силк, подавайки пистолета си на Мосис. — Хайде да видим какво има да ни каже. Къде е Митч?