Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— О, това би било голямо падение! — отвърна Габриела — Не ми изглежда като човек, който ще се остави да му казват къде може да ходи и къде не.
— И аз на това се надявам!
— Обаче, Алекс, като приятел съм длъжна да ти кажа, че да се захващаш с нея при тези обстоятелства не е добра идея.
— Знам, че не е добра идея.
— Ще си създадеш купища главоболия, а и изобщо не е сигурно, че тя ще скъса със Стийв и ще тръгне с теб…
— Засега просто искам да можем да общуваме нормално, пък ще видим…
— Аз пък точно, къде съм тръгнала да ти давам акъл…
— Какво имаш предвид? — учудено попита Алекс.
— Ох… — въздъхна Габриела — обещай да не казваш на никого!
— Обещавам!
— Дори на Мегън не съм казала. Много добра приятелка ми е, но все се изпуска и не може да не се разприказва.
— Е, спокойно де, няма да кажа на никого.
— Излязох един-два пъти с Арвин…
— Кой Арвин?
— Арвин Кант, лейтенантът — отговори Габриела. Алекс не беше крайно изненадан от този отговор, тъй като веднъж заедно с Джери ги засякоха. Още тогава Джери изрази съмнение, че двамата може би ходят.
— Но засега не е нищо сериозно, така ли?
— Да, още нищо не се знае и затова не искам да се приказва.
— Хубаво е, че поне и двамата знаем какво искаме за Коледа — каза шеговито Алекс и двамата се засмяха.
По-късно същата вечер, Алекс получи неочаквано съобщение по спейсбук от баща си адмирал Юлиян Стаматов, който го канеше да прекарат празничната вечер заедно след два дни. В действителност на Алекс не му бе хрумнала подобна възможност. Дори обмисляше какво точно ще прави в коледната нощ. През целия си живот не бе поддържал особено близки отношения с баща си, виждаха се само няколко пъти в годината, и разполагаше с повече информация от публикувани материали, отколкото от първа ръка. Даже откакто постъпи във флота се засече с него само веднъж и тогава дори не си обелиха една дума. Така, че не знаеше точно какво да очаква.
Междувременно, наближаващите коледни празници не спестиха прилив от емоции и на останалите кадети първокурсници. Те за първи път щяха да прекарат този празник на десетки светлинни години от дома. Най-добре го приемаха Зак и Мегън, тъй като щяха да са заедно и това ги правеше щастливи. Алекс забеляза, че Габриела изпада в не характерно за нея униние:
— Няма ли да се видите с Арвин?
— Той каза, че тогава може да е зает… — отговори намусено Габриела.
— На Коледа?
— Да, непрекъснато му възлагат някакви секретни мисии…
— Я, много интересно! — възкликна Алекс. За него Арвин Кант беше живото въплъщение на това, което той самия искаше да стане един ден.
— Или пък просто си търси оправдание да ме разкара… — промърмори Габриела.
Това, което вълнуваше Алекс повече и от срещата с баща му, бе какво се случваше със Силвия. Тя сигурно щеше да прекара празника с онзи кретен Стийв — мислеше си той — което трябва да е истинско наказание. Но пък това не беше единственият случай, в който страхотно момиче си хваща за приятел някой напълно неподходящ. Момичетата непрекъснато го правеха — продължаваше да разсъждава Алекс.
Неусетно дойде и Бъдни вечер. Алекс започваше да става все по-нервен, мислейки за предстоящата среща с баща му. Освен това се чувстваше самотен. Зак и Мегън се запиляха някъде, по всяка вероятност прекарвайки си романтично. Алекс искаше да се възползва от рядката възможност да кара зимни кънки на „Оазиса“ и покани Габриела да му прави компания, но тя отговори, че е заета и не може да дойде. Най-вероятно тя все пак ще се види с Арвин. Последен в списъка с приятелите беше Джери и му написа съобщение в Спейсбук. Джери се съгласи. По време на краткия полет с транспортна совалка от „Перперикон“ до „Оазисът“, Джери не спираше да говори за Габриела. Сякаш знаеше наизуст всичките ѝ статуси в Спейсбук за последния месец.
— Кажи ми, мислиш ли, че е възможно да ходят с Лейтенант Кант? — попита го накрая той, докато слизаха от совалката и стъпваха на заснежената повърхност. Алекс естествено имаше вътрешна информация, но нямаше намерение да издава това, което Габриела му сподели, затова просто отговори:
— Не знам, човече, ще доживеем и ще видим.
— Как все така става, че момичетата се хващат с възможно най-неподходящия… — разсъждаваше на глас Джери. Това леко стресна Алекс. Мислеше си същото за Силвия. Очевидно, случая с Габриела се различаваше! Арвин беше готин и определено нямаше какво лошо да се каже за него. Докато Стийв — тъкмо обратното. И все пак, дали Алекс не се самозаблуждаваше…
Двамата с Джери пристигнаха при ледените пързалки и след кратко търсене избраха тази, на която имаше най-много място. Джери призна, че не е особено добър в този спорт. И действително, докато Алекс се рееше свободно из ледената повърхност, Джери имаше проблеми със завиването и често пъти спираше в загражденията или в други хора.