Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Алекс се плъзгаше по леда с кънките си все по-бързо. Мислеше колко би било хубаво, ако можеше в този момент да завърти и огнения си пой. Това разбира се щеше да му навлече големи неприятности. Изведнъж погледа му засече нещо познато, което за секунда успя да му привлече вниманието. Като че ли видя яркочервена коса на десетина метра от леденото езеро, обаче летеше прекалено бързо с кънките си и отмина, преди да успее да види кой точно стои там. Дали не му се беше сторило? Потокът от кънкьори се въртеше в посока обратна на часовниковата стрелка, като гигантска въртележка и трябваше да направи цял един пълен кръг на пързалката, за да може да излезе отново на позиция, от която да има видимост към същата точка. Засили се още повече, опитвайки да изпреварва колкото може повече хора. Скоро, наближавайки, забави скоростта. Да, това наистина трябваше да е тя, но не можеше да види лицето ѝ. Момичето, облечено в зимно яке, седеше на снега с глава, подпряна на коленете и закрито лице. Само червената коса се виждаше и по нея Алекс съдеше, че няма кой друг да е, освен Силвия. Щеше да се почувства неудобно, ако се окажеше, че се е припознал, но това не го спря. Напусна ледената пързалка, остави кънките си и се насочи към нея. Тя продължаваше да седи на снега, а около ѝ преминаваха весели компании от кадети, насочващи се към ледената пързалка или пък тръгващи си от нея. Той се приближи до момичето, надвеси се над него и внимателно попита:
— Силвия? Добре ли си?
Тя надигна глава. Алекс не се излъга, наистина беше Силвия. Обаче веднага разбра, че нещо не е наред. Лицето ѝ беше почервеняло и подпухнало, а очите ѝ преливаха от сълзи.
— Не съм добре! — отвърна тя с хлипащ глас. Алекс приклекна до нея и отново попита:
— Какво има? Нещо случило ли се е?!
Тя започна да идва на себе си, сякаш присъствието на друг човек я караше да се вземе в ръце. Избърса сълзите си, след което отговори с не толкова хлипащ глас:
— Просто съм ужасно тъпа…
— Не говори така! — скара ѝ се Алекс — Какво толкова е станало?
— От година и половина ходя със Стийв, още отпреди да постъпим във флота и сега това… — тук Алекс започна да се досеща за какво става дума. Усети съвсем лека вина за това, че първото чувство, което изпитът беше щастие…
— … видях го преди един час да се натиска със Саманта Хъджис, тя учи за медик на „Мадара“.
— Кофти работа… — продума Алекс, макар че вътрешно се радваше.
— Той се опита да ми обясни, че не било нищо сериозно и че всъщност държал на мене, но аз му казах, че между нас всичко вече е приключило!
— Добро решение!
— Как може да съм толкова глупава?! — отново въздъхна Силвия. Алекс понечи да развие теорията си за това, че всъщност е нормално за повечето момичета да се хващат с момчета, които има възможно най-голям шанс да ги наранят, но в последния момент се отказа и вместо това продума:
— Хайде да отидем да пийнем по нещо топло, а? — тя повдигна глава и го погледна с блестящите си сини очи. — Ела, ще настинеш, ако продължаваш да стоиш на този сняг — и той ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да се изправи.
Тя продължаваше да го гледа, сякаш се колебаеше какво да направи, но след секунда пое ръката му и стана, изтупвайки се от снега. В този момент към тях се присъедини Джери. Алекс съвсем беше забравил за него.
— Запознайте се! — каза той.
— Аз съм Силвия — тя вече напълно се владееше и дори се усмихна учтиво, докато подаваше ръка на Джери. Той пък от своя страна леко притеснено промълви:
— Ъъъ, Джери, приятно ми е… — макар и да изглеждаше леко смутен, Джери се държеше далеч по-нормално със Силвия, в сравнение с пристъпите на паника, които го обхващаха, доближеше ли се до Габриела. Алекс от своя страна се радваше, че Джери е тук в този момент. Силвия току-що беше скъсала със Стийв и Алекс не искаше да изглежда така, сякаш веднага се опитва да се възползва от ситуацията, като я кани на среща. В присъствието на трети човек, тя щеше да се отпусне повече и да се чувства по-спокойна.
Тримата се запътиха към „Млечния път“. Преди две седмици това заведение представляваше коктейлбар с маси и сепарета на открито, близо до изкуствен сърфинг и плаж. Сега басейнът за изкуствен сърфинг се беше превърнал в ледена пързалка, а „Млечният път“ имаше вид на високопланинска хижа. Тримата влязоха вътре, където цялото помещение беше облицовано в дърво и камък, а в дъното гореше камина. Обзавеждането се състоеше от маси и столове, също изградени от грубо дърво.