Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Глава 10 — Коледен Подарък Звездни асове
Наближаваше седмицата преди Коледа. За кадетите от Седми флот започна зимната ваканция, която щеше да продължи до Нова Година. Те обаче нямаше да могат да напуснат флота и да се завърнат на родните си планети. За мнозина първокурсници, това щеше да е първата им Коледа далеч от дома. Алекс беше един от тях. Разхождаше се заедно с Джери в един от многобройните шопинг молове, намиращи се на „Оазисът“. Навсякъде изобилстваше от пищна коледна украса, а по витрините висяха всякакви примамливи предложения за коледни подаръци. Алекс и Джери се спряха пред магазинче, където бяха изложени най-новите модели Старфони.
— Виж, „Спейсър RZ17“! — възкликна Джери. — Има обхват на светлинна година от най-близката антена! Невероятно, нали?!
— Да, а моят губи обхват веднага след като совалката се отдалечи на няколко километра от „Перперикон“ или „Оазисът“ — отвърна Алекс.
— Представяш ли си, с това ще имаш обхват дори когато пътуваш в космоса с малка совалка. Жалко, че не мога да си го позволя… — въздъхна Джери.
— Да, аз също… — допълни Алекс. Заедно със своите приятели, бяха похарчили повечето си пари за огнени уреди от „Планетата на Поя“, така че сега му се налагаше да се ограничава.
Двамата с Джери напуснаха мола, след като накупиха подаръци, които да пратят на близките си. Алекс дори избра по нещо за тримата си другари — Зак, Мегън и Габриела. Навън обстановката беше коренно различна от тази, при постъпването им във флота. Настройките на климата в „Оазисът“ се променяха съобразно сезоните, особено около Коледа. Беше много по-студено и пухкав бял сняг покриваше всичко наоколо. Слънчевите алеи с палмите, изкуственото море за сърфинг и плаж сега ги нямаше, а на тяхно място се появиха много зимни пързалки и ски писти. Палмите отстъпиха временно мястото си на коледни елхи, които огряваха алеите с безбройните си лампички. Заведенията също претърпяха коренна промяна. Те вече не приличаха на летни барове край плажа, ами напомняха повече на планински хижи, предлагащи горещ чай и греяно вино на гостите си. Освен посетителите на „Оазиса“, по алеите се разхождаха от време на време сървисботове — малки и симпатични роботчета, имащи обслужващи функции. През по-голямата част от времето, те предлагаха разхлаждащи напитки, но в момента хората можеха да си вземат от тях топъл шоколад, чай или курабийки. За да е коледната атмосфера още по-пълна, сървисботовете носеха коледни шапчици и казваха „Весела Коледа“, всеки път, когато някой си вземеше нещо от тях.
— Ти, какво ще правиш сега? — попита Джери, докато двамата се разхождаха по алеята.
— След малко имам среща със Зак, Мегън и Габрие…
— Леле, сетих се, че забравих да купя нещо! — сепна се изведнъж Джери и след като набързо се сбогува, тръгна в обратната посока. Алекс беше сигурен, че не се връща в мола, ами просто отново бе изпаднал в пристъп на паника при възможността да се срещне с Габриела.
Вдигна рамене и продължи по пътя си. Имаше среща с останалите след пет минути, до едно езерце, преобразено в ледена пързалка. Първа дойде Габриела, а след малко се появи Зак заедно с Мегън. Четиримата се запътиха в приповдигнато настроение към централния площад, където предстоеше тържественото запалване на лампичките на голямата коледна елха. Там се бе стекло огромно множество, повечето бяха офицери или кадети от различните кръстосвачи. На сцената детски хор пееше коледни песни. След края на последната песен на подиума се качи Джозеф Ханк — капитанът на „Оазиса“. Той се приближи до микрофона и обяви високо:
— Скъпи членове на екипажа и гости на „Оазисът“, този несъмнено най-прекрасен кораб в целия Седми флот, радвам се, че дотук празничната програма вдъхна на всички ни още по-голямо щастие и коледно настроение… — чуха се одобрителни възгласи от събралото се множество — А сега… — продължи капитанът — предлагам да нагорещим атмосферата с невероятните огнени изпълнители от клуб „Огнени Звезди“! — тук публиката изригна в бурни аплодисменти. Усмивките от лицата на четиримата приятели обаче веднага изчезнаха.
— Какво?! — възмути се Зак — Тези некадърници са поканени на такова голямо събитие?!
— Не мога да повярвам! — добави Алекс.
— Ако се бяхме подготвили по-бързо с наше собствено шоу, можеше ние да сме на тяхно място! — промълви Габриела и в гласа ѝ се таеше огромно огорчение.
— Нямаше да ме е яд толкова, ако поне тези бяха добри, но погледнете… — продължаваше тя. И в действителност „Огнени Звезди“ знаеха по-малко движения, отколкото Мегън, която се учеше от едва няколко месеца. Дебелото и неестетично тяло на Бари Хогън изобщо не влизаше в тон с фееричните огнени ветрила, с които танцуваше, а останалите от групата сякаш не можеха да си намерят място на сцената. Все пак, с няколко елементарни номера те успяха да си спечелят аплодисментите на публиката.