Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Направо не можеш да познаеш това място! — възкликна Алекс. Заедно със Зак, Мегън и Габриела често пъти посещаваха „Млечния Път“.
Алекс и Силвия си поръчаха греяно вино, докато Джери реши да пие чай. Той намръщено заяви, че не пие алкохол, с такъв тон, сякаш това беше възможно най-долното падение. Скоро сървисботът, който обслужваше заведението, донесе поръчките им.
Тримата разговаряха предимно за пилотирането на учебните Хигруси. Упражненията ставаха все по-сложни и маневрите, които изпълняваха, все повече заприличваха на тези, използвани при истински космически бой. Не мина, без да се засегне и темата за аркусианците и тяхната засилена агресивна активност в последно време.
— Според мен повечето кадети не си дават сметка, но живота ни е застрашен дори само намирайки се на кораб от Седми флот — коментира Силвия.
— Така е — съгласи се Алекс — Всички подписваме декларации при постъпването си във флота, че съзнаваме рисковете, които това носи, но според мен повечето кадети живеят с идеята, че никога или поне не в обозримо бъдеще, могат да попаднат в застрашаваща живота им ситуация!
Джери стигна дори по-далеч в разсъжденията си:
— Аз още от шести клас се интересувам от аркусианците. Непрекъснато събирах материали за тях. Според мен, не само хората от флота и тези в пограничната зона, но и човечеството като цяло не осъзнава, че нов мащабен сблъсък с аркусианците е само въпрос на време.
— Така ли мислиш? — попита Силвия с леко съмнение в гласа.
— Затова реших да стана пилот от флота! Искам да имам шанса да се бия, за да защитя себе си, тези, които обичам и човечеството като цяло, а не просто да бягам, да бъда безпомощен и да се крия, както правеше моето семейство по време на войната.
Тримата продължиха да разговарят около час. На излизане от „Млечния път“, Алекс предложи да изпратят Силвия до докинг-станция седемнадесет, откъдето излитаха редовните совалки от „Оазиса“ към кръстосвача „Мадара“. После щяха да хванат друга совалка от док двадесет и три за „Перперикон“.
Джери обаче заяви, че направо ще се прибира, защото имал малко работа. Така Алекс отново остана сам заедно със Силвия. Двамата ходеха бавно по алея, водеща към докинг-станцията. Алеята беше застлана с каменни плочи, а отстрани имаше вечнозелени храсти, които сега светеха с коледна украса. Тъй като ставаше късно, по алеята нямаше много хора. Двамата разговаряха още малко за пилотирането, аркусианците и огнения клуб „Инсиниум“. Когато наближиха докинг-станцията обаче, Силвия каза:
— Мерси, че ме изпрати…
— Няма проблем…
— Днес наистина ме накара да се почувствам по-добре. Радвам се, че те срещнах…
— Ами… — Алекс се чудеше какво да отговори — Хе-хе… надявам се скоро да се видим пак.
Двамата се разделиха. Алекс направо преливаше от радост докато ходеше към своята докинг-станция. Това беше най-добрият коледен подарък — възможността да спечели Силвия. След като тя се раздели със Стийв, нещата изглеждаха далеч по-прости. При това Алекс успя да я извади от лошото ѝ настроение, така че сега не се чувстваше особено виновен, задето се радва толкова много, че двамата със Стийв са се разделили. По пътя до докинг-станция двадесет и три Алекс буквално подскачаше от време навреме от радост.
Глава 11 — Коледна вечеря
Беше Коледа. По-голямата част от деня Алекс прекара в стаята си, преглеждайки някои лекции. Наближаваше краят на семестъра и началото на изпитната сесия. Тя щеше да е първа за Алекс, откакто бе постъпил във флота. Не се притесняваше толкова много от практическите изпитания, колкото от теоретичните тестове, където се изискваше сериозно четене.
Същият ден Алекс си чати за кратко със Силвия и това беше единственият им контакт от вчера.
Независимо с какво се занимаваше обаче, мислите му бяха изцяло, изцяло ангажирани с предстоящата коледна вечеря с баща му. Щеше да бъде странно. През годините бе слушал много за него и понякога получаваше видео–писма, но все пак слабо се познаваха. През последните месеци, в съзнанието на Алекс се родиха няколко въпроса във връзка с флота, които живо го интересуваха. Възнамеряваше да се възползва от срещата, за да научи нещо повече. Все пак адмирал Юлиян Стаматов командваше Седми флот и със сигурност знаеше отговорите. Друг е въпросът дали щеше да прецени, че е редно да му отговаря.
Някъде в късния следобед, Алекс се насочи към докинг-станция четиринадесет, от където хвана совалка за „Оазиса“. После оттам се прехвърли на друга совалка, отиваща към кръстосвача „Мадара“. Това се налагаше, тъй като редовните линии за обществено ползване обслужваха само курсове от кръстосвачите и другите кораби във флота до „Оазиса“ и обратно. Директна връзка между „Перперикон“ и „Мадара“ нямаше. След кратък полет Алекс се озова на „Оазиса“ и бързо се придвижи до познатата докинг станция седемнадесет, където вчера беше изпратил Силвия. Искрено се радваше, че не му се налага да пътува до „Мадара“ в учебен ден. Сега всички кадети, чакащи да дойде совалката, бяха облечени в цивилни дрехи, включително и той самият. Представи си колко любопитни погледи щеше да привлича, ако беше облечен в униформата на кадет от „Перперикон“.