Звездни асове

— Общо шест кадети ми писаха в Спейсбук, заявявайки желание да се включат в тренировките… — Габриела произнесе това докато се въртеше нервно в кръг пред входа на склада, който използваха за зала. Единадесет часа минаваше и все още никой не беше дошъл.

— Ами ако всички са се отказали? — питаше тя нервно.

— Не вярвам всички до един да са се отказали — възрази Зак. Той се подпираше на вратата, а Мегън го беше прегърнала през кръста, отпускайки главата си върху рамото му. Алекс пък стоеше в средата на коридора и с безпокойство наблюдаваше Габриела. Ако никой не дойде тя сигурно ще се откаже от клуба — мислеше си той.

— Може някой все пак да иска да дойде, но този склад е на много забутано място и никой няма да го намери! — продължаваше да говори Габриела.

— Така е, и на мен ми беше трудно да запомня пътя първите няколко тренировки — съгласи се Мегън, след което отново се облегна на рамото на Зак и потъна в мълчание.

Минутите се точеха мъчително бавно. Вече наближаваше единадесет часа и петнадесет минути. Лицето на Габриела придобиваше все по-разочаровано изражение и Алекс усещаше как идеята им за огнен клуб във флота се изпарява с всяка изминала минута. Изведнъж някъде по коридора се чуха гласове:

— Трябва да е тук някъде! — каза момчешки глас.

— Мисля, че вече бяхме тук! — отговори другият глас, който беше на момиче. Скоро непознатите се появиха. Те бяха с униформи на кадети от „Перперикон“, но другите не ги познаваха от упражнения или лекции. Момчето беше среден на ръст азиатец, носещ тънки очила, а момичето — също средно на ръст с кестенява коса и кафяви очи.

— Случайно тук да са тренировките по пой? — попита момчето.

— Да, това сме ние, клуб „Инсиниум“ — отговори Габриела и лицето и грейна.

— Ние закъсняхме малко, защото трудно намерихме залата… — извини се момичето. Всички обаче бяха много щастливи да ги видят. Те бързо ги наобиколиха и се запознаха. Двамата новодошли се казваха Лий Шо и Ивелина Крумова. Оказа се, че са второкурсници, и затова другите не ги познаваха дори по физиономии.

— Въртели ли сте някога огън? — попита Зак.

— Не, никога, дори тренировъчен пой! — отговори Ивелина.

— Значи ще сте първите ни ученици! — заяви възторжено Габриела. Унинието ѝ отпреди минути се бе заменило с надежда и ентусиазъм.

— Е, май никой друг няма да идва, ние да си започнем тренировката, а? — Подкани ги Алекс, но сякаш за да го опровергаят в дъното на коридора отново се чуха гласове. Този път на Алекс му се стори, че гласовете са някак познати.

— Казвам ти, Бен, слязохме на четвърто ниво и това е коридор номер осем, значи… — в този момент три познати лица се появиха. И тримата бяха облечени в червено-черни униформи на кадети от кръстосвача „Мадара“.

— Бен, Беки… Силвия? Здравейте! — поздрави Алекс, едва сдържайки вълнението си. През всичкото това време от постъпването си във флота не бе спрял да мисли за Силвия, но нямаше никаква възможност да контактува с нея на лекциите заради приятеля ѝ Стийв, който не се отделяше от нея.