Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Обективният феномен съществува независимо от човешкото съзнание и вярвания. Радиоактивността например не е мит. Радиоактивното лъчение е съществувало дълго преди хората да го открият и е опасно, дори ако не вярваме в него. Мари Кюри, която е сред откривателите на радиоактивността, по време на дългогодишната си работа с радиоактивни материали не е знаела, че те са опасни за човешкия организъм. Въпреки че не е вярвала, че радиоактивността може да я убие, тя умира от апластична анемия — болест, причинена от прекомерно излагане на радиоактивно лъчение.
Субективно е нещо, което е зависимо от ума и вярванията на отделния индивид. То изчезва или се променя, ако този конкретен индивид промени своите вярвания. Много деца вярват в съществуването на въображаем приятел, който е невидим за останалите. Той съществува само в съзнанието на детето и когато то порасне и спре да вярва в него, изчезва.
Интерсубективно е нещо, което съществува в комуникативните мрежи, свързващи съзнанията на множество индивиди. Ако само един промени вярванията си или умре, това не променя нищо. Но ако повечето индивиди в мрежата умрат или променят вярванията си, интерсубективният феномен ще се промени или ще изчезне. Тези явления не са нито пъклени измами, нито някакви маловажни игри. Те съществуват по различен начин от физическите феномени като радиоактивността, но въздействието им върху света може да бъде огромно. Много от най-значимите двигатели на историята са интерсубективни — правото, парите, боговете, нациите.
„Пежо“ например не е въображаем приятел на изпълнителния директор на компанията. Тя съществува в колективното въображение на милиони. Изпълнителният директор вярва в съществуването на компанията, защото бордът на директорите също вярва в него, както и юристите на компанията, секретарките в близкия офис, служителите в банката, брокерите на борсата и търговците от Франция до Австралия. Ако изпълнителният директор спре да вярва в съществуването на „Пежо“, той скоро ще се озове в най-близката лудница и някой друг ще заеме поста му.
По същия начин доларът, човешките права и САЩ съществуват в колективното въображение на милиарди хора и сам по себе си никой не може да застраши съществуването им. Ако само аз спра да вярвам в тях, това няма да има особено значение. Тези въобразени редове са интерсубективни и за да ги променим, трябва едновременно да променим съзнанията на милиарди, което не е лесно. Промяна от подобен мащаб може да се осъществи само с помощта на комплексна организация, каквато е политическата партия, идеологическото движение или религиозния култ. Но за да бъдат създадени такива е нужно множество непознати да бъдат убедени да си сътрудничат, а това е възможно само ако повярват в общ мит. Оттук следва, че за да се промени един въобразен ред, трябва първо да повярваме в алтернативен въобразен ред.
За да развенчаем мита за „Пежо“ например, трябва колективно да си въобразим нещо по-мощно като френската правна система. За да унищожим френската правна система, трябва да си въобразим нещо още по-мощно като френската държава. А поискаме ли да оголим и този мит, трябва да изобретим още по-могъщ въобразен ред.
Няма как да преминем отвъд въобразените редове. Когато разрушим стените на затвора и се устремим към свободата, всъщност попадаме в по-широкия двор на друг, по-голям затвор.
ГЛАВА 7
ПРЕТОВАРВАНЕ НА ПAМЕТТA
Еволюцията не е дарила човека със способността да играе футбол. Наистина тя е причината да имаме крака, пригодени за ритане, лакти, пригодени за блъскане, и уста, пригодена за псуване, но всичко, което тези придобивки ни позволяват, е в най-добрия случай изпълняване на наказателни удари. За да започнем игра с непознати, които срещаме в училищния двор всеки следобед, ние не само трябва да можем да действаме в синхрон с още десет играчи, които никога досега не сме срещали, но и да разчитаме, че и останалите единайсет от противниковия отбор ще играят по същите правила. Другите животни, които включват непознати в епизоди на ритуализирана агресия, правят това основно по инстинкт — на кученцата по целия свят генетично са заложени правилата за игра с боричкане и хапане. Подрастващите представители на Homo sapiens обаче нямат гени за футбол. Въпреки това те могат да играят с напълно непознати, защото всички споделят еднакви идеи относно футбола. Тези идеи са напълно въображаеми, но всеки, който ги споделя, може да играе футбол.