Sapiens. Кратка история на човечеството

В по-голям мащаб същото се отнася за кралствата, църквите и търговските мрежи, но с една важна разлика. Правилата на футбола са относително прости, не са много и до голяма степен са подобни на правилата, нужни за сътрудничество в група или в малко село на ловци събирачи. Всеки играч може лесно да ги съхрани в ума си и там да остане още пространство за песни, образи и списъци за пазаруване. Но големите системи за сътрудничество, които включват не двайсет и двама, а хиляди и дори милиони човешки същества изискват възможност за обмен и съхраняване на огромни количества информация — много повече, отколкото всеки отделен човешки ум би могъл да запази и обработи.

Многобройните общества, които формират други видове като мравките и пчелите, са стабилни и устойчиви, защото по-голямата част от информацията, необходима за поддържането им, е запечатана в генома на отделните индивиди. Женската ларва на пчелата може например да се превърне или в царица, или в работничка — в зависимост от храната, която приема. Нейната ДНК програмира необходимото поведение и за двете роли — за кралски етикет или за пролетарско послушание.

Кошерите могат да бъдат много сложни социални структури с различни типове работници — жътвари, медицински сестри, чистачи. Но до този момент учените не са успели да наблюдават пчели адвокати. Пчелите не се нуждаят от адвокати, защото няма опасност някоя от тях да се опита да заобиколи правилата, отричайки на пчелите чистачи правото на живот, свобода и стремеж към щастие.

Хората обаче правят подобни неща през цялото време. Тъй като социалният ред на Homo sapiens е въобразен, ние не можем да съхраняваме информацията, ключова за поддържането му, единствено в копията ДНК, които предаваме на потомството си. Необходимо е съзнателно усилие, за да бъдат поддържани законите, обичаите, процедурите, привичките, защото иначе социалният ред бързо би рухнал. Хамурапи например постановява, че хората ще се разделят на представители на висшата класа, обикновени хора и роби. Това не е естествено разграничение — в генома няма и следа от него. Ако вавилонците не са в състояние да удържат тази „истина“ в съзнанието си, обществото им би престанало да функционира. По подобен начин, когато Хамурапи предава своята ДНК на децата си, тя не носи информацията, че ако виден мъж убие жена от средната класа, той трябва да плати трийсет шекела сребро. Хамурапи трябва да научи децата си какви за законите на империята, а те по-късно трябва да направят същото със своите деца и внуци.