Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тоби вдигна купата и изсърба останалото мляко, после я остави на масата.
- Баба ми каза, че ти си богата. Хващам се на бас, че си я излъгала.
- Бях богата. - Бри погледна през прозореца. - Вече не съм.
- Защо?
- Защото позволих да ме издържа мъж, вместо да разчитам на себе си.
- Знаех си, че нямаш никакви пари. - Прозвуча като обвинение, поредното напомняне колко силно той я ненавижда. Не че тя умираше от любов по него. - Кога ще си ходиш? - попита я той.
Не за пръв път й задаваше този въпрос и Бри съжали, че не може да му отговори.
- Не знам.
Той бутна стола назад.
- Не можеш да продължаваш да висиш тук и нищо да не правиш.
Тоби беше прав и тя трябваше да му покаже, че има план. Някакъв план. Какъвто и да е.
- И не смятам. - Бри се извърна от прозореца. - Ще продавам меда на Майра.
Луси нямаше намерение да си бъбри дружески с Панда, докато похапват пица. Вместо това обу маратонките и излезе навън. Мразеше да бяга, но не по-малко мразеше да се чувства като плужек, а и имаше нужда да се отърве от емоциите на този нещастен ден.
Луси сви от шосето до Залива на гъските и излезе на главния път. Не след дълго мина покрай изоставена фермерска лавка. Зад нея зърна малка синьо-зелена къщурка. Чу, че някой бяга зад гърба й, и нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой е.
- Семейството ми вече не ти плаща - процеди тя, когато Панда се изравни с нея.
- Навик.
- И без това не обичам да бягам, а с теб още по-малко.
- Жалко. Това шосе е твърде тясно. Отбий на банкета.
- Можеш да чуеш приближаваща кола от километър, а аз реших да потичам, защото искам да бъда сама.
- Преструвай се, че не съм тук. - Той забави темпо, за да изостане. - Ти наистина няма да се върнеш в Уайнет, нали?
- Чак сега ли го разбра?
- Бих се обзаложил на каквото и да е, че ще размислиш.
- Щеше да изгубиш.
- Винаги има първи път.
- Ти си такъв неудачник. - Тя пресече пътя и затича обратно към къщата.
Той не я последва.
Когато се върна, Луси подкара с колелото към плажа до южния заострен край на острова и седна на върха на една пясъчна дюна, за да се полюбува на езерото, позлатено от лъчите на залязващото слънце. Когато най-после се върна в къщата, завари Панда да седи на един от шестте разнородни стола, подредени около псевдовикторианската кухненска маса, която Луси бе започнала да ненавижда не само заради обелената зелена боя и грозните грамадни крака - единият от които бе подпрян с парче сгънат картон - но и защото тя символизираше всичко, което трябваше да се махне от този някога толкова красив дом.
Въпреки че пред него лежеше отворената кутия с пица, липсваха само няколко парчета. Когато Луси влезе, той вдигна глава. На жълтата светлина на абажура, висящ над масата, приличащ на лампа от „Тифани“, мургавата му кожа изглеждаше още по-тъмна. Тя се обърна към него, без да го нарича по име, като че ли бяха само далечни познати.
- Вече съм се настанила в спалнята ти и след като утре заминаваш, предпочитам да не се местя само за една вечер.
Той подпря лакът на облегалката на стола.
- Това е моята стая.
Също така беше и единствената спалня на първия етаж, което я правеше идеално убежище срещу попълзновенията му.
- С удоволствие ще ти приготвя някое от другите легла -рече тя.
- А ако не съм съгласен?
- Тогава ще се преместя, а ти ще спиш върху моите мръсни чаршафи.
Той сви презрително устни и я изгледа насмешливо.
- Ще си помисля.
Тя му отвърна с хладна официалност:
- Ще ти бъда благодарна, ако мислиш по-бързо. Денят беше дълъг и тежък и искам да си легна.
Подигравателната му усмивка се стопи и Панда сви рамене.
- Спи където искаш. Не ме интересува. Сам ще си приготвя леглото. - Стана и се запъти към вратата, но се спря. - И още нещо. Не пипай нищо по къщата. Всичко остава така, както е.
Тя щеше да се погрижи за това.
Но той явно нямаше да я остави на мира. Малко след като Луси угаси лампата в спалнята, на вратата се почука.
- Забравих си четката за зъби - каза Панда през затворената врата.
Тя стана от леглото, извади четката му за зъби от аптечката, отключи вратата на спалнята и я промуши през пролуката.
От гневно стиснатите му челюсти човек можеше да си помисли, че тя държи сгъваем нож.
- Заключила си вратата? - процеди той с глас, пропукващ като сух лед.
- Навик - отвърна тя смутено.
- Заключила си вратата?
Щеше да прозвучи детински, ако започне да му обяснява колко страшна й се струва къщата през нощта, затова Луси само сви рамене.
Веждите му се сключиха, ъгълчето на устата му се изви презрително.