Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Бри се бе научила да потиска гнева си. През последните десет години правеше точно това. Десет години се преструваше, че не знае, че Скот е сериен прелюбодеец. Десет години избягваше открития сблъсък, който щеше да сложи край на брака им. И ето докъде я бе довело това. До никъде.
Рязко се извъртя.
- Продължаваш ли да шпионираш хората, Майк? Все още ли си същият потаен плъх, като тогава?
- Бях влюбен в теб - рече той, като че ли това оправдаваше всичко. - В по-голямо момиче.
По-голямо само с една година. Тя заби нокти в дланите си.
- И ти отиде при майка ми и й изтропа, че си ни видял двамата с Дейвид. Страхотен начин да спечелиш едно момиче.
- Мислех, че ако двамата се разделите, аз ще имам шанс.
- Никога, дори след милион години.
Той отново пъхна ръце в джобовете.
- Аз бях само на седемнайсет, Бри. Не мога да променя миналото. Това, което сторих, беше грозно и единственото, което мога да кажа сега, е, че съжалявам.
Двамата с Дейвид не подозираха, че той ги следи през онази нощ, когато се скриха зад дюните, за да се любят. На следващия ден Майк отишъл при майка й и още същия следобед Бри бе изпратена на заточение при ужасната леля Ребека в Батъл Крийк. Бри никога повече не се върна на острова, допреди три седмици, когато й съобщиха, че Майра е починала и е посочила Бри за настойница на внука й.
Майк извади ръце от джобовете.
- Позволи ми да ти помогна с Тоби.
- Не се нуждая от помощта ти. Остави ни на мира.
Той потърка с палец златната си гривна.
- Загрижен съм за хлапето.
- Уверена съм, че е добре за имиджа ти за пред местните да се преструваш, че се грижиш за бедните сирачета.
Негодникът дори не се смути.
- Знаех си, че няма да ми постелеш червен килим за добре дошъл, но мисля, че бихме могли някак си да се разберем.
- Сгрешил си.
Майк огледа буренясалия двор и малката пчеларница с лющеща се бяла боя и хлътнал тенекиен покрив. Поривът на вятъра разлюля листата, но не и скъпата му прическа.
- Няма да получиш много за това място, ако се опиташ да го продадеш. Няма изглед към езерото, нито достъп до плажа, а и къщата се нуждае от ремонт.
Той не й казваше нищо, което тя не знаеше. Без късмет в любовта и в недвижимите имоти - това бе съдбата й. Банката бе запорирала къщата за пет милиона долара, която двамата със Скот бяха купили в Блумфийлд Хилс. Последно бе чула, че са я обявили за един милион и триста хиляди, но все още нямало купувач.
Майк се отправи към изоставената градина на Майра, където доматите се опитваха да се преборят с плевелите.
- Ако отведеш Тоби, ще му отнемеш единствената опора в живота.
- Нали не мислиш наистина, че ще остана тук? - Изрече го така, сякаш имаше десетина други възможности, макар че всъщност нямаше нито една.
С невинен вид той заби ножа още по-навътре.
- Чух че, не си получила голяма издръжка при развода.
Не бе получила нищо. Дори семейството й не й бе помогнало. Братята й имаха финансови затруднения, но дори и да нямаха, не можеше да ги моли за пари, не и след като бе останала глуха за предупрежденията им относно Скот. Колкото до наследството й... То се бе стопило само за година след смъртта на майка й.
- Ето, имаш къща - продължи той. - Майра държеше доста изкъсо Тоби и той няма много приятели, но корените му са тук, а в живота му и без това има достатъчно сътресения. Мисля, че Дейвид би искал ти да останеш.
Бри не можеше да понесе да го слуша как произнася името на Дейвид, дори и след толкова години.
- Никога повече не идвай тук - процеди тя, обърна се на пети и го остави да стърчи сам насред двора.
Тоби седеше зад малката сгъваема маса в кухнята и ядеше поредната купа със зърнена закуска. Кухнята, заедно с останалата част от къщата, бе ремонтирана във времената, когато бяха на мода шкафовете от светъл дъб и масивните дървени плотове. Върху двете открити полици бяха подредени гърнетата за мед и керамичните пчели, които Майра колекционираше. През прозореца над умивалника Бри видя Майк, който оглеждаше двора, сякаш оценяваше стойността на собствеността. Най-после си тръгна.
Дейвид й бе написал само едно писмо.
Винаги ще те обичам, Бри. Но това е краят. Не желая да заставам между теб и семейството ти...
Тя бе съкрушена. Единствената й утеха бяха телефонните разговори със Стар. Дъщерята на Майра беше най-добрата й приятелка, единственият човек, който разбираше колко силно тя обичаше Дейвид и че той беше за нея много повече от едно лятно увлечение.
Шест седмици след заминаването на Бри Стар забременя от Дейвид и той напусна университета, за да се ожени за нея. Бри никога повече не проговори на нито един от двамата.