Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ще следваме новите разпоредби — рече търпеливо Кешеми. — Ще изправим арестуваните пред Революционния комитет, като дойдат утре сутринта. Друго? — Капралът му разказа за младежа. — Същото важи и за него — да се остави да го хванат кучият му син! — Кешеми влезе зад преградата, отиде до сейфа, извади ключа и го отвори.
— Слава на Бога, мислех, че ключът се е загубил — каза капралът.
— Беше, но Лафти го намери. Тази сутрин отидох у тях. Беше в джоба му. — Паспортите бяха върху кутиите с патрони. Той ги извади на бюрото, провери ги внимателно, подписа разрешителното от името на Хомейни, провери ги отново. — Заповядайте, пилот ага — той ги подаде на Скрагър.
— Mamnoon am, agha, khoda haefez. (Благодаря, ваше превъзходителство, довиждане.)
— Khoda haefez, agha. — Сержант Кешеми разтърси подадената му ръка и загледа замислено как Скрагър си тръгва. Видя през прозореца, че подкара забързано. Прекалено забързано. — Ахмед, имаме ли бензин в колата?
— Вчера имаше, ваше превъзходителство.
Летището на Бандар-е Делам: 8,18 сутринта.
Нумир тичаше като обезумял от един фургон на механиците към друг, но всичките бяха празни. Втурна се обратно към канцеларията си. Джахан, радистът, го погледна стреснато.
— Отишли са си! Всички са си отишли — пилоти, механици… и повечето от нещата им също ги няма! — изпелтечи Нумир. Лицето му още бе зачервено от удара на Затаки. — Кучи синове!
— Но… нали отидоха само до „Иран-Тода“, ваше пре…
— Казвам ти, че са избягали, и то с нашите хеликоптери!
— Но двата 206 са в хангарите, видях ги, а един вентилатор суши боята. Негово превъзходителство Руди няма да остави включен вентилатор, та…
— За Бога, казвам ти, че са си отишли! Джахан, мъж на средна възраст с очила, включи радиото.
— Капитан Руди, тук е базата, чувате ли ме?
Кабината на Руди.
И Руди, и неговият механик Фейгънуич чуха ясно повикването.
— Базата вика капитан Руди, чувате ли ме?
Руди мръдна малко настройката и отново се отпусна, погледна вляво и вдясно. Видя, че Кели сочи към слушалките и вдига два пръста — даваше му знак. Показа му, че е разбрал. След миг веселото му настроение помръкна. Чу се:
— Техеран, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пилотите застинаха. Нямаше отговор. — Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Никакъв отговор. — Ленгех, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?
— Бандар-е Делам, тук Ленгех, чуваме ви на пет без две, говорете.
Последва поток от думи на фарси. Руди не разбираше нищо. След това двамата радисти разговаряха известно време помежду си. След кратка пауза Джахан каза на английски:
— Техеран, тук Бандар-е Делам чувате ли ме? — Пращене. Той повтори повикването. Пращене. След това: — Ковис, чувате ли ме? — И отново тишина.
— Засега — промърмори Руди.
— Какво беше това, капитане? — попита, Фейгънуич.
— Засякоха ни. Няма и петнайсет минути, откакто излетяхме, и ни засякоха! — Навсякъде около тях имаше бази на изтребители, а пред тях беше голямата, модерна база на Харг. Не се и съмняваше, че ако ги открият, ще ги свалят. И съвсем правилно. Въпреки че сега бяха в пълна безопасност ниско над вълните, където видимостта беше едва четвърт миля, скоро мъглата щеше да се разсее и те щяха да бъдат безпомощни. Отново се чу гласът на Джахан.
— Техеран, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пращене. — Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?
Никакъв отговор.
Руди изруга наум. Джахан беше добър радист, упорит, и щеше да продължава да вика, докато Ковис или Техеран не се обадят. А после? „Това си е техен проблем, не мой. Моята работа е да си измъкна четворката в безопасност, за това трябва да се безпокоя. Трябва да си изведа четворката в безопасност.“
Вълните бяха на четири-пет метра под тях, още нямаха бели гребени, но бяха сиви и гадни, а вятърът не беше отслабнал. Погледна към Кели и размаха хоризонтално ръка — сигнал да се разгърнат и да не се опитват да поддържат визуална връзка, ако видимостта се влоши. Кели прие. Предаде по-нататък на Дюбоа, който предаде на Шандор най-вдясно и се зае да изстиска максималното от машината с най-малък разход на гориво, вперил поглед в белотата отпред. Скоро щяха да излязат над истинските морски дълбини.