Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Делта четири, делта четири — каза ясно той кода за Ал Шаргаз, който означаваше, че и четирите хеликоптера от Бандар-е Делам са в безопасност и напускат брега. Видя Дюбоа да сочи нагоре — искаше да се издигнат по-високо. Поклати глава, посочи напред и надолу — нареждаше им да останат ниско и да се придържат към плана. Те послушно се разгърнаха, заедно напуснаха сушата и навлязоха в сгъстяващата се мъгла.
Ал-Шаргаз, офисът на С-Г.
Гавалан говореше развълнуван по телефона с болницата.
— Свържете ме с капитан Старк, моля ви… Ало, Дюк, обажда се Анди, исках само да ти кажа, че получихме „делта четири“ от Руди преди минута, нали е чудесно?
— Чудесно, страхотно! Фантастично! Четири се измъкнаха, остават пет!
— Да, но са шест, не забравяй Ерики…
61
Ленгех: 8,04 сутринта.
Скрагър още чакаше в преддверието на полицейския участък. Седеше тъжно на една дървена пейка пред жандармерийския капрал, който го гледаше отвисоко иззад бюрото, разположено зад преграда на височината на гърдите.
Скрагър отново погледна часовника си. Беше пристигнал в седем и двадесет, в случай че канцеларията отвори рано, но капралът дойде чак в осем без петнадесет, посочи му учтиво пейката и го покани да чака. Най-дългото чакане в живота му.
„Руди и момчетата от Ковис сигурно вече летят — помисли си той унило. — И ние щяхме да излетим, ако не бяха тези проклети паспорти. Още една минута и край. Не смея повече да чакам — не смея, ще ни трябва цял час да се измъкнем, а сигурно някъде между трите бази ще има издънка, все ще се намери някой досадник, който да задава въпроси и да тръгне да се обажда. А пък и онова влечуго Сиамаки.“ Снощи Скрагър бе прослушал раздразнените повиквания на Сиамаки до Гавалан в Ал Шаргаз и до Макайвър в Ковис, който му каза, че щял да го чака днес на летището в Техеран.
„Проклето влечуго! Все пак, изглежда, че постъпих добре, като не се обадих на Анди да отмени операцията. По дяволите, нашият път е най-лесен и ако бях отложил «Вихрушка» за утре, щеше да възникне нещо друго или при нас, или при някой от останалите и Мак нямаше да може да избегне днес полета до Техеран с проклетия Киа. Не мога да рискувам така, просто не мога. Мак беше нервен като пред първи полет.“
Вратата се отвори и той видя двама жандарми, които влачеха някакъв пребит младеж с разпокъсани мръсни дрехи.
— Какъв е този? — попита капралът.
— Крадец. Хванахме го да краде, капрал, крадеше ориз на пазара Ишмаел, глупакът му с глупак. Хванахме го по време на патрула, тъкмо преди да се съмне.
— Такава е била Божията воля. Сложете го във втора килия. — После капралът извика към младежа на фарси. Скрагър, който не разбираше езика, се стресна: — Кучи син! Как може да си толкова глупав да те хванат? Не знаеш ли, че вече не ти се полага само бой! Колко пъти трябва да ви се казва? Сега важи ислямският закон. Ислямският закон!
— Аз… бях гладен… моята…
Единият от жандармите разтърси грубо ужасения младеж и той изстена.
— Гладът не е извинение! И аз съм гладен, семействата ни са гладни, всички са гладни, разбира се, че сме гладни! — И го изнесоха от стаята.
Капралът пак го наруга. Съжаляваше го. После погледна Скрагър, кимна му и продължи работата си. Колко глупаво беше чужденците да са тук на Свещен ден, но ако този старец иска да чака сержанта цял ден и цяла нощ, да си чака.
Писалката му шумно скърцаше и Скрагър стисна зъби. Беше осем и единадесет минути. Навъсеният Скрагър се надигна и благодари престорено на капрала, който учтиво го помоли да остане. След това тръгна към вратата и едва не се сблъска с Кешеми.
— О, прощавай, приятел! Салаам, ага Кешеми, салаам.
— Салаам, ага. — Кешеми забеляза облекчението и нетърпението на Скрагър, язвително му посочи да чака и се приближи до бюрото. Проницателният му поглед разбираше ясно чувствата на капрала. — Здравей, Ахмед, Бог да ти даде мир.
— И на ваше превъзходителство, сержант Кешеми.
— Какви са проблемите днес? Знам какво иска чужденецът.
— Имаше още едно ислямско-марксистко събрание почти в полунощ близо до доковете. Един муджахидин беше убит, прибрахме други седем в килиите — лесно беше, засадата стана добре благодарение на Бога, а Зелените ленти ни помогнаха. Какво ще правим с тях?