Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ага, ще го вдигна на няколко метра, броячът на оборотите ми подскача…
Нумир викаше нещо, но думите му се изгубиха в шума. Затаки беше на по-малко от сто метра. Руди усети как роторите захапаха въздуха, машината се издигна. За миг изглеждаше, че Нумир ще скочи на ската, но той се сниши и се дръпна встрани, ската го закачи и той падна. Руди набра инерция и бавно се отдалечи. Останалите бяха заели позиция над блатото. Приближи се към тях, поклати хеликоптера настрани, вдигна палец и поведе полета към Персийския залив, на четири мили от тях.
Нумир се изправи. Задавяше се от ярост. Колата на Затаки спря до него.
— Какво става, за Бога? — викна побеснял Затаки и скочи от колата. Хеликоптерите вече изчезваха в мъглата и шумът на двигателите заглъхваше. — Трябваше да ме чакат!
— Зная, зная, полковник, казах им, но те… те просто излетяха и… — Юмрукът го удари в лицето, Нумир извика и падна. Останалите зелени гледаха безразлично, свикнали с такива избухвания. Един вдигна Нумир и го плесна, за да се свести.
Затаки ругаеше към небето и когато гневният му изблик премина, нареди:
— Вземете това камилско лайно и ме последвайте. — Профуча край отворения хангар и видя двата 206 в задната му част, около тях имаше резервни части, един вентилатор сушеше прясно боядисани места — грижливият камуфлаж на Руди, който трябваше да им даде още няколко минути преднина. — Ще накарам тия кучета да съжаляват, че не са ме изчакали — промърмори Затаки. Главата пак го болеше.
Ритна вратата на офиса и изтича до радиопредавателя:
— Нумир, веднага ме свържи с тях!
— Но Джахан, нашия радиооператор, го няма още, а аз…
— Действай!
Ужасен, Нумир включи радиото. Устата му кървеше.
— Базата вика капитан Луц! — изфъфли той, изчака, след това повтори й добави: — Спешно!
В хеликоптерите.
Бяха само на три метра над блатистата местност и на неколкостотин метра от летището, когато ядосаният глас на Затаки наруши тишината:
— Всички хеликоптери да се върнат в базата, да се върнат в базата! Върнете се!
Руди регулира малко мощността на двигателя и баланса. Видя как Марк Дюбоа в най-близкия хеликоптер му маха, а после показва среден пръст на слушалките. Руди се усмихна и направи същото, след това усети, че по лицето му тече пот.
— ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ! ВСИЧКИ…
На летището.
— … ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ — крещеше Затаки в микрофона. — ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ!
В отговор се чу само пращенето на статично електричество. Затаки рязко тупна микрофона на масата.
— Свържи ме с кулата в Абадан! БЪРЗО! — извика той и ужасеният Нумир, с кръв по брадата, превключи каналите. След шестото повикване, този път на фарси, се свърза.
— Тук е кулата в Абадан, слушаме ви, ага — долетя нечий глас.
Затаки изтръгна микрофона от ръката му.
— Говори полковник Затаки от Революционния комитет на Абадан — каза той на фарси. — Обаждам се от летище Бандар-е Делам.
— Мир вам, полковник — Гласът беше изпълнен с уважение. — Какво можем да направим за вас?
— Четири от нашите хеликоптери излетяха без разрешение, отиват към „Иран-Тода“. Върнете ги веднага.
— Един момент, моля. — Чуваха се приглушени гласове. Затаки чакаше, по лицето му бяха избили петна. Чакаше и чакаше, след това се чу: — Сигурен ли сте, ага? Не ги виждаме на екрана на радара.
— Разбира се, че съм сигурен. Върнете ги!
Отново се чуха приглушени гласове, отново чакаха. Затаки щеше да се пръсне. После някакъв глас каза на фарси:
— Нарежда се на четирите хеликоптера, които са излетели от Бандар-е Делам, да се върнат в базата си. Моля, потвърдете, че се връщате. — Съобщението беше предадено неумело, след това повторено. — Може би радиото им не работи, ага, Бог да ви благослови — добави гласът.
— Продължавайте да ги викате! Летят ниско и се насочват към „Иран-Тода“!
Пак се чуха приглушени гласове, после пак нещо на фарси като преди и изведнъж се намеси някакъв глас с американски акцент:
— Окей, аз ги поемам! Говори контролна кула Абадан. Хеликоптери по направление 090 градуса, чувате ли ме?
Кабината на Дюбоа.