Сияйни слова

Тя го изгледа отгоре до долу, изопна устни на черта и кимна. Запъти се право към най-близкия град. Жената имаше добро чувство за посока.

Шутът закрачи покрай нея.

— Наясно си, че сме поне на седмица разстояние от цивилизацията. Трябваше ли да го Другозоваваш толкова надалеч посред нищото?

— Бях малко притеснена по време на измъкването си. Имам късмет, че въобще съм тук.

— Късмет? Не знам дали бих казал това.

— Защо?

— Вероятно щеше да ти е по-добре от отвъдната страна, Ясна Колин. Опустошението дойде, а с него и краят на тази земя.

Той я погледна.

— Съжалявам.

— Не съжалявай — рече тя — докато не сме видели колко мога да опазя. Бурята вече е дошла? Паршите са се преобразували?

— Да и не — отвърна Шутът. — Бурята ще удари Шиновар нощес, а после ще си проправи път през страната. Уверен съм, че бурята ще доведе преобразяването.

Ясна се спря на място.

— Не така е ставало в миналото. Научих нещо от отвъдната страна.

— Права си. Този път е различно.

Тя облиза устни, но иначе добре сдържаше притеснението си.

— Ако не става като преди, то тогава всичко, което знам, може би е невярно. Думите на висшите духчета може да са неточни. Сведенията, които търся, може да са безсмислени.

Той кимна.

— Не можем да зависим от древните писания — продължи тя. — А и тъй нареченият бог на хората е измислица. Значи не можем да търсим спасение от небето, но явно не можем и да гледаме в миналото. Къде можем да търсим тогава?

— Толкова си убедена, че няма Бог.