Шогун

— Анджин-сан! — извика Марико някъде от вътрешността на покоите. — Бързайте! Но Блакторн не обърна никакво внимание на подканването й. Той отиде до вратата, доближи дулото до една цепнатина на височината на човешки корем и дръпна спусъка. От другата страна се чу писък и натискът върху вратата отслабна. Той отстъпи и отново започна да зарежда. Първо барутът, после да се натъпче внимателно… Вратата отново се разтресе цялата — разярените нинджа я блъскаха с рамене и юмруци, крака и оръжие… После хартия, а сега сачмата и пак хартия… Вратата изскърца и се разтърси. Едното резе изскочи от мястото си, издрънча на пода…

Кири тичаше по вътрешния коридор, запъхтяна, останала почти без дъх, а останалите едва влачеха след себе си старата Ецу. Садзуко плачеше: „Има ли смисъл, къде да бягаме…“, ала Кири продължаваше да тича, влезе, препъвайки се, в още една стая и дръпна цял панел от стената. В каменната стена се показа тайна укрепена желязна врата. Тя я отвори с треперещи пръсти. Пантите бяха добре смазани.

— Това е… тайното… скривалище на нашия… господар — задъхано изговори тя и понечи да влезе, но спря. — Къде е Марико?

Чимоко се обърна и веднага хукна обратно.

В първия коридор Блакторн старателно издуха прахта от кремъка и пристъпи напред. Вратата всеки момент щеше да се разпадне, но все още даваше някаква закрила. И отново натисна спусъка. Писък и миг спокойствие, преди ударите да започнат пак. Второ резе изхвръкна от мястото си и вратата застрашително поддаде. Той започна да пълни пищова.

— Анджин-сан! — отчаяно го повика от края на коридора Марико. Той грабна оръжието си и тръгна към нея. Тя се обърна и го поведе тичешком. Вратата се изкърти и нинджа се спуснаха да ги преследват.

Марико тичаше като крилата, а Блакторн я следваше по петите. Тя премина през една стая, препъна се в полите на кимоното си и падна. Той я сграбчи, изправи я и рамо до рамо прекосиха още една стая. Насреща им се зададе Чимоко.

— Бързо! — изпищя та, като им махаше да минат покрай нея. Следва ги известно време, но после незабелязано се върна и застана насред коридора е нож в ръка.

Нинджа се втурнаха в стаята. Тя се метна с изваден нож срещу първия, но той отби удара й, отхвърли я настрани като парцалена кукла и продължи все така неудържимо да преследва Блакторн и Марико. Последният пречупи с крак врата на момичето, без да изостава нито за миг от другите.

Марико тичаше бързо, но не достатъчно, защото й пречеха полите. Блакторн помагаше, доколкото можеше. Прекосиха още една стая, завиха надясно, след това още една и чак тогава той видя вратата, Кири и Садзуко, които ги чакаха, обзети от ужас, докато Ачико и прислужничките помагаха на старата жена да влезе в стаята. Той блъсна Марико вътре и с незареден пищов в едната ръка и меч в другата се обърна назад, като очакваше да се зададе Чимоко. Тъй като не я видя, понечи да се върне, но чу приближаващите нинджа. Спря и скочи обратно в скривалището в момента, в който се показа първият преследвач. Блъсна вратата и в същия миг в желязото задрънчаха копия и шурикени. Отново времето едва му стигна да я залости, преди нападателите да се нахвърлят върху нея.