Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Благодари замаяно на бога за спасението и като видя, че вратата е яка и лостовете няма да се справят лесно с нея, отново благодари на бога, че поне временно бяха в безопасност. Опита се да си поеме дъх и се огледа. Марико бе паднала на колене и едва дишаше. Заедно с тях бяха шест прислужнички, Ачико, Кири, Садзуко и старата жена, която лежеше с посивяло лице, почти в безсъзнание. Помещението беше тясно, с каменни стени. Втора врата излизаше на малка веранда на отбранителната кула. Той се довлече до едно от прозорчетата и надникна през него. Виждаха се улицата и предният двор, откъдето се дочуваше шумът на продължаващата битка, писъци, крясъци и от време на време истерични бойни викове. Няколко Сиви и други самураи вече се трупаха на улицата и върху отсрещните кули. Ала вратите бяха залостени и се отбраняваха от нинджа.
— Какво става, дявол да го вземе? — попита Блакторн. Гърдите го боляха и той едва дишаше.
Никой не му отговори, така че той коленичи до Марико и леко я раздруса:
— Какво става?
Но тя още не бе в състояние да говори.
Ябу тичаше по широкия коридор в западното крило към спалните помещения. Зави зад ъгъла и рязко спря, като се подхлъзна. Многобройните самураи пред него бяха притиснати от свирепата контраатака на нападателите, спуснали се от горния етаж.
— Какво става? — опита се той да извиси глас над всеобщата бъркотия, защото тук не очакваше да види нинджа — само долу.
— Нападат ни от всички страни — задъхано го осведоми един самурай. — Тия се появиха отгоре.
Ябу изруга, разбрал, че е измамен и не е бил посветен в целия план на нападението.
— Къде е Сумийори?
— Трябва да е убит — онази част там вече е в техни ръце, господарю. Добре, че поне вие сте успели да се измъкнете. Трябва да са се появили малко след като сте си тръгнали. Но защо ни нападат нинджа.
Мощен рев отвлече вниманието му. В далечния край на коридора Кафявите се втурнаха в нова контраатака в подкрепа на самураите, които се биеха с копия и караха нинджа да отстъпват. Ала и те незабавно бяха обвити в облак от шурикени и не след дълго вече се гърчеха от отровата, запречвайки пътя. Останалите Кафяви тутакси се оттеглиха, за да се прегрупират.
Ябу, който беше вън от всякаква опасност, се разкрещя:
— Деветте стрелци с лъкове!
Няколко души хукнаха да изпълнят заповедите му.
— Защо е това нападение? Защо са тъй многобройни? — продължаваше да се чуди самураят, от разцепената му буза струеше кръв. Обикновено омразните манджа нападаха поединично или на групички от по няколко души, за да могат да изчезнат също тъй бързо, както се и появяваха, веднага щом изпълнеха задачата си.
— Не знам — отвърна Ябу.
В тази част на крепостта цареше пълна суматоха. Кафявите все още не успяваха да съгласуват действията си и все още бяха смаяни от страхотната бързина и неочакваност на атаката.
— Ако… Торанага-сама беше тук, щеше да е ясно защо Ишидо е наредил такова внезапно нападение, но сега… защо? — продължаваше да се чуди самураят. — Няма кой друг… — Той млъкна, внезапно проумял. — Те са дошли за нея — за Тода-сама!
Ябу се опита да го надвика, но човекът вече ревеше с пълно гърло:
— Дошли са за нея, Ябу-сан. За Тода-сама!
И веднага поведе част от самураите към източното крило. Ябу се поколеба, но ги последва.
За да стигнат източното крило, трябваше да минат през централната площадка, където нинджа вече държаха положението в свои ръце. Навсякъде се търкаляха мъртви самураи. Настървени от мисълта, че дълбоко уважаваната Тода-сама е в опасност, те пробиха кордона с първата си стремителна атака, ала нинджа бързо им видяха сметката. Техните другари веднага заеха местата им и новината бързо се разпространи, така че Кафявите удвоиха усилията си. Ябу се втурна да ръководи битката, като внимаваше да не пострада. Един нинджа разпра походната си торба, запали от факела на стената фитила на една кратунка и я метна към Кафявите. Тя се удари в стената и избухна, разпръсквайки огън и пушек. Същият нинджа поведе останалите в контраатака, която превърна Кафявите в горяща, обезумяла маса. Прикривани от пушека, от горния етаж заприиждаха нови подкрепления от нинджа.