Шогун

Долу, в подземието, пръстите на водача отчитаха все така методично миговете, а погледът му нито за секунда не изпускаше Ябу. Ябу също го наблюдаваше и чакаше, а с носа си усещаше миризмата на собствената си пот, избила от страх. Пръстите спряха броенето, юмрукът на водача рязко се сви и посочи дъното на коридора. Ябу кимна, обърна се и тръгна много бавно по същия път, по който беше дошъл. А зад гърба му отново започна неумолимото броене: едно, две, три…

Ябу напълно съзнаваше риска, който поемаше, но нямаше никакъв избор и отново прокле Марико, задето го принуди да вземе страната на Ишидо. Част от пазарлъка включваше отварянето на тази тайна вратичка.

— Какво има зад нея? — подозрително бе попитал той.

— Приятели. Ще направите ето такъв знак, а паролата е собственото ви име.

— Но те ще ме убият!

— Не. Вие сте прекалено ценен за нас, Ябу-сан. Ще трябва да се погрижите за прикритието ни…

И той се съгласи, но в сметките му нито за миг не влизаха нинджа. Мразеше ги и се страхуваше от легендарните наемници, които бяха верни единствено на своите закрити, много сплотени семейни дружества и които предаваха тайните само на кръвни роднини — как се преплуват огромни разстояния под вода, как се преодоляват гладки стени, как да станеш невидим и да стоиш съвършено неподвижен дни и нощи, как да убиеш с голи ръце или с крак, или с какво да е оръжие, включително отрова, огън и експлозиви. За нинджа насилствената смърт срещу заплащане бе единствената цел в живота.

Ябу съумя да запази спокойния ритъм на походката си, докато се отдалечаваше по коридора от водача на нинджа, а гърдите му още го боляха от потресаващото откритие, че нападателният отряд не се състоеше от ронини, а от нинджа. Ишидо е полудял, реши той, а сетивата му тръпнеха в очакване на копие, стрела или примка във всеки следващ момент. Беше почти стигнал завоя. Ето че го премина и усетил се отново в безопасност, хукна да бяга нагоре по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж. Най-горе пое по извития коридор и зави към стаите на прислугата.

А пръстите на водача все така отмерваха времето, след което внезапно спряха. Махна пак напрегнато към тъмнината и се спусна след Ябу. Последваха го още двадесет нинджа, докато петнадесет други заеха отбранителни позиции в двата края на коридора, за да охраняват пътя за отстъпление, лъкатушещ през лабиринти от забравени мазета и проходи, с които крепостта изобилствуваше, към един от тайните подземни входове на Ишидо под рова, а оттам към самия град.

Ябу вече тичаше с все сили и се препъваше по коридора, като едва успяваше да се задържи на крака. Втурна се в стаите на прислугата и започна да рита настрани изпречилите се на пътя му гърнета, тенджери, кратунки и бъчонки.