Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Марико погледна към Блакторн.
— Колко е хубаво да бъдеш спокоен, нали?
— Да — отвърна той.
След като бе дошла в съзнание и бе разбрала, че е жива, душата й се вкопчи в него и през първия час останаха съвсем сами. Марико се бе отпуснала в прегръдките му. — Толкова съм щастлив, че сте жива, Марико. Видях ви мъртва.
— Мислех, че съм мъртва. Но още не мога да повярвам, че Ишидо се е предал. Никога не бих допуснала… Ах, колко обичам тези силни ръце!
— Днес следобед, от момента, в който Йошинака предизвика първия Сив, виждах само смърт — вашата, моята, на всички ни. Разбрах, че всичко е било замислено много отдавна, нали?
— Да. В деня на земетресението. Моля ви да ми простите, но не исках… Не исках да ви плаша. Боях се, че няма да ме разберете. Да, тогава, през онзи ден, ми стана ясно, че моята карма е да измъкна заложниците от Осака. Аз единствена можех да свърша това за Торанага-сама. И ето че го свърших. Но на каква цена! Прости ми, света Богородице!
После пристигна Кири и трябваше да седнат на разстояние един от друг, но и за двамата това не беше толкова важно. Стигаше им една усмивка, един поглед, една дума.
Кири се приближи до открехнатия прозорец. Малки светлинки проблясваха в морето — от крайбрежните рибарски лодки.
— Скоро ще се съмне — каза тя.
— Да, време е да ставаме — съгласи се Марико.
— След малко, Марико-сан, още е рано — възрази меко Кири. — Починете си още. Трябва да съберете сили.
— Ех, защо го няма с нас Торанага-сама!
— Да.
— Приготвихте ли второ известие… за нашето тръгване?
— Да, Марико-сан, призори ще пусна втория гълъб. Торанага-сама ще научи за вашата победа още днес. Така ще се гордее с вас!
— Радвам се, че той излезе прав.
— Да. Моля да ми простите, че се усъмних и във вас, и в него.
— Дълбоко в себе си и аз се съмнявах. Много се извинявам.
Кири се върна отново при прозореца и хвърли един поглед към града. Торанага сбърка! — идеше й да изкрещи. Ние никога няма да напуснем този град, колкото и да се преструваме! Нашата карма е да останем тук — неговата карма е да загуби!
Ябу спря при стаята на самураите в западното крило. Новата смяна на караула беше готова.
— Ще направя внезапна проверка — обяви той.
— Да, господарю.
— Останалите стойте тук, а вие елате с мен.
И той заслиза по главната стълба, следван от един-единствен самурай. На най-долната площадка в главното предверие имаше други часови, а отвъд него бяха предният двор и градината. Един бърз поглед — и му стана ясно, че всичко е наред. Върна се в крепостта, след малко смени внезапно посоката, за голяма изненада на своя телохранител, и слезе долу в стаите на прислугата. Слугите с мъка се разбудиха от дълбокия си сън и бързо се закланяха до каменния под. Ябу почти не им обърна внимание, а продължи още по-навътре в дебрите на крепостта, по тесни стълби, почти никога неизползувани коридори, покрай влажни и плесенясали каменни стени, които обаче бяха добре осветени. Тук в подземието нямаше охрана, защото нямаше какво да се охранява. След малко отново започнаха да се изкачват, приближавайки се все повече към външните стени на укреплението. Внезапно Ябу спря.
— Какво беше това?
Самураят също спря, ослуша се и умря. Ябу избърса меча си и издърпа свлеченото на купчина тяло в един тъмен ъгъл. След това хукна към една почти незабележима в стената желязна врата с тежки резета — за нея му беше казал посредникът на Ишидо. Започна да се бори с ръждясалите резета. Най-сетне и последното поддаде. Вратата се отвори със скърцане. Отвън нахлу хладен въздух заедно с острието на едно копие, което за малко да се забие в гърлото му, но бе спряно точно навреме. Ябу не помръдна, парализиран от ужас. От мастилената тъмнина напрегнато го гледаха нинджа с насочено към него оръжие.
Ябу вдигна разтрепераната си ръка, направи знака, за който му бе казано, и побърза да заяви:
— Аз съм Касиги Ябу.
Облеченият в черно и с черна качулка водач, който беше практически невидим, кимна с глава, ала копието му остана готово за мятане. Махна на Ябу и той послушно отстъпи назад. След това водачът предпазливо отиде до средата на коридора. Беше висок, с доста тежко телосложение, а очите му зад маската изглеждаха големи и плоски. Видя мъртвия Кафяв в ъгъла и с рязко отмятане на китката запрати копието си право в трупа, след което го изтегли обратно за верижката, закрепена в края на дръжката. Мълчаливо я нави, като се ослушваше напрегнато за някаква опасност.