Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Назови ги.
— Единият път минава през Лабиринта в Амбър, а другият през Логрус в Хаос. И в двата случая човек просто се разпада, за да се възроди след това в нова, пречистена форма. Известни са случаи, в които това е помагало за отстраняването на подобни ефекти. Доколкото си спомням, именно Лабиринтът е възстановил паметта на твоя баща.
— Да, може и да си права. Няма да те питам откъде си чувала за Логрус. Не бих казал, че умирам от желание да го направя, но животът ми и без друго се усложни достатъчно напоследък. Значи мислиш, че те биха могли да ме проследят дори когато кристалите не са у мен?
— Да.
— И откъде си научила всичко това? — попитах аз.
— Усещам го, а ти току-що ми зададе още един въпрос. Отговорих ти само за да не губим излишно време.
— Благодаря ти. Изглежда е твой ред.
— Джулия се е срещала преди смъртта си с окултист на име Виктор Мелман. Знаеш ли защо?
— Тя се е свързала с него, защото е искала да се сдобие с някаква магическа сила. Поне така ми каза един мъж, който се е познавал с нея по онова време. Това се е случило, след като се разделихме.
— Не това имах предвид — каза Винта. — Знаеш ли защо се е стремяла към тази сила?
— Това, струва ми се, е допълнителен въпрос, но ще ти отговоря, за да сме квит. Приятелчето, с което говорих, ми довери, че Джулия се е страхувала от мен, тъй като си мислела, че притежавам някакви свръхестествени способности. Затова и се опитвала да се добере до някаква своеобразна защита.
— Продължавай — каза Винта.
— Какво искаш да кажеш?
— Отговорът ти е непълен. Ти даде ли й повод да си помисли нещо подобно?
— Мисля, че да. Сега моят въпрос. Откъде въобще си чула за Джулия?
— Бях там — отвърна тя. — Познавах се с нея.
— Продължавай.
— Това е. Сега е мой ред.
— Не бих нарекъл отговора ти изчерпателен.
— Това е всичко, което мога да ти кажа засега.
— Според първоначалната ни уговорка бих могъл да прекратя разговора дотук.
— Така е. Ще го направиш ли?
— А кой ще е следващият ти въпрос?
— Успя ли Джулия да се добере до това, което търсеше?
— Нали ти казах, че се разделихме, преди това да се случи. Откъде бих могъл да знам?
— Ти си открил в нейния апартамент вратата, през която вероятно се промъкнал звярът, който я е разкъсал. От това следват два въпроса. Не искам да ми отговаряш, просто помисли върху тях. Първо, защо някой би поискал тя да умре? И второ, защо е било необходимо това да стане по толкова необичаен начин? Има далеч по-прости способи да премахнеш някого от пътя си.
— Имаш право — съгласих се аз. — В подобни случаи оръжията са за предпочитане пред магията. Бих могъл само да гадая за причината. Досега си мислех, че тя е била жертвана като част от капана, заложен за мен на поредния 30-ти април. Ти имаш ли някаква версия?
— Нека оставим това за по-късно. Ти естествено знаеш, че всеки магьосник си има свой стил, точно като художниците, писателите и музикантите. Когато откри оная врата в апартамента, тя напомни ли ти с нещо за нечий стил?
— Не, доколкото си спомням. Но нека не забравяме, че се опитвах да я отворя възможно най-бързо. И все пак отговорът ми си остава „не“. Не бих могъл да я свържа с някой от магьосниците, които познавам. Накъде биеш?
— Просто се чудех дали Джулия не е успяла да овладее някаква магическа сила, след което е отворила сама вратата, като по този начин е намерила смъртта си.
— Изключено!
— Добре. Просто се опитвам да достигна до логичен отговор. В такъв случай да приема ли, че преди да се разделите, не си забелязал у нея неразвита магьосническа дарба?
— Да. Не си спомням да съм забелязвал нещо подобно.
Допих си кафето и си налях нова доза.
— Защо каза, че не си сигурна дали Люк стои зад снощното покушение?
— Преди известно време той ти е устроил няколко подобни „инцидента“, нали така?
— Да. Призна ми го наскоро. Но освен това каза, че се е отказал след първите няколко опита.
— Не те е излъгал.
— Виж, това, че не съм наясно какво точно знаеш и какво не, започва да ме влудява.